Proverbs 5
1 My son, attend unto my wisdom; incline thine ear to my understanding:
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 That thou mayest preserve discretion, and that thy lips may keep knowledge.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 For the lips of a strange woman drop honey, and her mouth is smoother than oil:
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 But her latter end is bitter as wormwood, sharp as a two-edged sword.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 So that she findeth not the level path of life: her ways are unstable [and] she knoweth [it] not.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Now therefore, [my] sons, hearken unto me, and depart not from the words of my mouth.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Remove thy way far from her, and come not nigh the door of her house:
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Lest thou give thine honour unto others, and thy years unto the cruel:
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 Lest strangers be filled with thy strength; and thy labours [be] in the house of an alien;
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 And thou mourn at thy latter end, when thy flesh and thy body are consumed,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 And say, How have I hated instruction, and my heart despised reproof;
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 Neither have I obeyed the voice of my teachers, nor inclined mine ear to them that instructed me!
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 I was well nigh in all evil in the midst of the congregation and assembly.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Drink waters out of thine own cistern, and running waters out of thine own well.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Should thy springs be dispersed abroad, and rivers of water in the streets?
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Let them be for thyself alone, and not for strangers with thee.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Let thy fountain be blessed; and rejoice in the wife of thy youth.
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 [As] a loving hind and a pleasant doe, let her breasts satisfy thee at all times; and be thou ravished always with her love.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 For why shouldest thou, my son, be ravished with a strange woman, and embrace the bosom of a stranger?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 For the ways of man are before the eyes of the LORD, and he maketh level all his paths.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 His own iniquities shall take the wicked, and he shall be holden with the cords of his sin.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 He shall die for lack of instruction; and in the greatness of his folly he shall go astray.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
