Proverbs 19
1 Better is the poor that walketh in his integrity than he that perverse in his lips and is a fool.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Also, that the soul be without knowledge is not good; and he that hasteth with his feet sinneth.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 The foolishness of man subverteth his way; and his heart fretteth against the LORD.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Wealth addeth many friends: but the poor is separated from his friend.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 A false witness shall not be unpunished; and he that uttereth lies shall not escape.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Many will entreat the favour of the liberal man: and every man is a friend to him that giveth gifts.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 All the brethren of the poor do hate him: how much more do his friends go far from him! he pursueth [them with] words, [but] they are gone.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 He that getteth wisdom loveth his own soul: he that keepeth understanding shall find good.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 A false witness shall not be unpunished; and he that uttereth lies shall perish.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Delicate living is not seemly for a fool; much less for a servant to have rule over princes.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 The discretion of a man maketh him slow to anger; and it is his glory to pass over a transgression.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 The king’s wrath is as the roaring of a lion; but his favour is as dew upon the grass.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 A foolish son is the calamity of his father: and the contentions of a wife are a continual dropping.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 House and riches are an inheritance from fathers: but a prudent wife is from the LORD.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Slothfulness casteth into a deep sleep; and the idle soul shall suffer hunger.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 He that keepeth the commandment keepeth his soul: [but] he that is careless of his ways shall die.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 He that hath pity upon the poor lendeth unto the LORD, and his good deed will he pay him again.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Chasten thy son, seeing there is hope; and set not thy heart on his destruction.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 A man of great wrath shall bear the penalty: for if thou deliver [him], thou must do it yet again.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Hear counsel, and receive instruction, that thou mayest be wise in thy latter end.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 There are many devices in a man’s heart; but the counsel of the LORD, that shall stand.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 The desire of a man is [the measure of] his kindness: and a poor man is better than a liar.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 The fear of the LORD [tendeth] to life: and he [that hath it] shall abide satisfied; he shall not be visited with evil.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 The sluggard burieth his hand in the dish, and will not so much as bring it to his mouth again.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 smite a scorner, and the simple will learn prudence: and reprove one that hath understanding, [and] he will understand knowledge.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 He that spoileth his father, and chaseth away his mother, is a son that causeth shame and bringeth reproach.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Cease, my son, to hear instruction [only] to err from the words of knowledge.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 A worthless witness mocketh at judgment: and the mouth of the wicked swalloweth iniquity.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Judgments are prepared for scorners, and stripes for the back of fools.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
