Proverbs 17
1 Better is a dry morsel and quietness therewith, than an house full of feasting with strife.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 A servant that dealeth wisely shall have rule over a son that causeth shame, and shall have part in the inheritance among the brethren.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 The fining pot is for silver, and the furnace for gold: but the LORD trieth the hearts.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 An evil-doer giveth heed to wicked lips; [and] a liar giveth ear to a mischievous tongue.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Whoso mocketh the poor reproacheth his Maker: [and] he that is glad at calamity shall not be unpunished.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Children’s children are the crown of old men; and the glory of children are their fathers.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Excellent speech becometh not a fool: much less do lying lips a prince.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 A gift is [as] a precious stone in the eyes of him that hath it: whithersoever it turneth, it prospereth.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 He that covereth a transgression seeketh love: but he that harpeth on a matter separateth chief friends.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 A rebuke entereth deeper into one that hath understanding than an hundred stripes into a fool.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 An evil man seeketh only rebellion; therefore a cruel messenger shall be sent against him.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Let a bear robbed of her whelps meet a man, rather than a fool in his folly.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Whoso rewardeth evil for good, evil shall not depart from his house.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 The beginning of strife is [as] when one letteth out water: therefore leave off contention, before there be quarrelling.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 He that justifieth the wicked, and he that condemneth the righteous, both of them alike are an abomination to the LORD.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Wherefore is there a price in the hand of a fool to buy wisdom, seeing he hath no understanding?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 A friend loveth at all times, and a brother is born for adversity.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 A man void of understanding striketh hands, and becometh surety in the presence of his neighbour.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 He loveth transgression that loveth strife: he that raiseth high his gate seeketh destruction.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 He that hath a froward heart findeth no good: and he that hath a perverse tongue falleth into mischief.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 He that begetteth a fool [doeth it] to his sorrow: and the father of a fool hath no joy.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 A merry heart is a good medicine: but a broken spirit drieth up the bones.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 A wicked man taketh a gift out of the bosom, to pervert the ways of judgment.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Wisdom is before the face of him that hath understanding: but the eyes of a fool are in the ends of the earth.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 A foolish son is a grief to his father, and bitterness to her that bare him.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Also to punish the righteous is not good, [nor] to smite the noble for [their] uprightness.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 He that spareth his words hath knowledge: and he that is of a cool spirit is a man of understanding.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Even a fool, when he holdeth his peace, is counted wise: when he shutteth his lips, he is [esteemed as] prudent.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
