< Numbers 24 >
1 And when Balaam saw that it pleased the LORD to bless Israel, he went not, as at the other times, to meet with enchantments, but he set his face toward the wilderness.
И Валаам, като видя, че беше угодно на Господа да благославя Израиля, не отиде както друг път да търси гадания, но обърна лицето си към пустинята.
2 And Balaam lifted up his eyes, and he saw Israel dwelling according to their tribes; and the spirit of God came upon him.
И като подигна очи, Валаам видя Израиля заселен според племената си; и Божият Дух слезе на него.
3 And he took up his parable, and said, Balaam the son of Beor saith, And the man whose eye was closed saith:
И почна притчата си, казвайки: - Валаам син Веоров каза: И човекът, който има отворени очи, каза:
4 He saith, which heareth the words of God, Which seeth the vision of the Almighty, Falling down, and having his eyes open:
Каза оня, който чу Божиите думи, Който видя видението от Всесилния, Който падна в изстъпление, но очите му бяха отворени:
5 How goodly are thy tents, O Jacob, Thy tabernacles, O Israel!
Колко са красиви твоите шатри, Якове, Твоите скинии, Израилю!
6 As valleys are they spread forth, As gardens by the river side, As lign-aloes which the LORD hath planted, As cedar trees beside the waters.
Като долини са разпрострени, Като градини по речни брегове, Като алоини дървета, които Господ е насадил, Като кедри покрай водите.
7 Water shall flow from his buckets, And his seed shall be in many waters, And his king shall be higher than Agag, And his kingdom shall be exalted.
Ще се излива вода из ведрата му, И потомството му ще се простира в много води; Царят му ще бъде по-висок от Агага, И царството му ще се възвеличи.
8 God bringeth him forth out of Egypt; He hath as it were the strength of the wild-ox: He shall eat up the nations his adversaries, And shall break their bones in pieces, And smite [them] through with his arrows.
Бог го изведе из Египет; Има сила както див вол; Ще пояде неприятелските нему народи, Ще строши костите им, и ще ги удари със стрелите си.
9 He couched, he lay down as a lion, And as a lioness; who shall rouse him up? Blessed be every one that blesseth thee, And cursed be every one that curseth thee.
Легнал е и лежи като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина!
10 And Balak’s anger was kindled against Balaam, and he smote his hands together: and Balak said unto Balaam, I called thee to curse mine enemies, and, behold, thou hast altogether blessed them these three times.
Тогава гневът на Валака пламна против Валаама, и изплеска с ръце: и Валак рече на Валаама: Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, три пъти ти все ги благославяш.
11 Therefore now flee thou to thy place: I thought to promote thee unto great honour; but, lo, the LORD hath kept thee back from honour.
Сега, прочее, бягай на мястото си, рекох си да те въздигна до голяма почит; но, ето, Господ те въздържа от почит.
12 And Balaam said unto Balak, Spake I not also to thy messengers which thou sentest unto me, saying,
А Валаам рече на Валака: Не говорих ли аз и на твоите посланици, които ми прати, като казах:
13 If Balak would give me his house full of silver and gold, I cannot go beyond the word of the LORD, to do either good or bad of mine own mind; what the LORD speaketh, that will I speak?
Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, не мога да престъпя Господното повеление и да направя добро или зло от себе си, но онова, което Господ проговори, него ще кажа?
14 And now, behold, I go unto my people: come, [and] I will advertise thee what this people shall do to thy people in the latter days.
И сега, ето, аз си отивам при своите люде; ела да ти кажа какво ще направят тия люде на твоите люде в последните дни.
15 And he took up his parable, and said, Balaam the son of Beor saith, And the man whose eye was closed saith:
И като почна притчата си, рече: - Валаам син Веоров каза, И човекът с отворени очи каза:
16 He saith, which heareth the words of God, And knoweth the knowledge of the Most High, Which seeth the vision of the Almighty, Falling down, and having his eyes open:
Каза оня, който чу думите Божии, Който има знание за Всевишния, Който падна в изтъпление, но очите му бяха отворени:
17 I see him, but not now: I behold him, but not nigh: There shall come forth a star out of Jacob, And a sceptre shall rise out of Israel, And shall smite through the corners of Moab, And break down all the sons of tumult.
Виждам го, но не сега; Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова, И ще се въздигне скиптър от Израиля; Ще порази моавските първенци, И ще погуби всичките Ситови потомци.
18 And Edom shall be a possession, Seir also shall be a possession, [which were] his enemies; While Israel doeth valiantly.
Едом ще бъде притежаван, Още Сиир ще бъде притежаван от неприятелите си; А Израил ще действува мощно.
19 And out of Jacob shall one have dominion, And shall destroy the remnant from the city.
Един произлязъл от Якова ще завладее И ще погуби останалите от града.
20 And he looked on Amalek, and took up his parable, and said, Amalek was the first of the nations; But his latter end shall come to destruction.
А като видя Амалика, продължи притчата си и каза: - Амалик е пръв между народите; Но най-сетне съвсем ще се изтреби.
21 And he looked on the Kenite, and took up his parable, and said, Strong is thy dwelling place, And thy nest is set in the rock.
А като видя кенейците продължи притчата си и каза: - Яко е твоето жилище, И положил си гнездото си на канарата,
22 Nevertheless Kain shall be wasted, Until Asshur shall carry thee away captive.
Но кенейците ще се разорят Догде те заплени Асур.
23 And he took up his parable, and said, Alas, who shall live when God doeth this?
Още продължи притчата си и каза: - Уви! кой ще остане жив, Когато Бог извърши това?
24 But ships [shall come] from the coast of Kittim, And they shall afflict Asshur, and shall afflict Eber, And he also shall come to destruction.
Но кораби ще дойдат от крайморията на Китим, И ще смирят Асура, и ще смирят Евера; Но и дошлите съвсем ще се изтребят.
25 And Balaam rose up, and went and returned to his place: and Balak also went his way.
Тогава, като стана Валаам, тръгна и се върна на мястото си; също и Валак отиде по пътя си.