Numbers 16
1 Now Korah, the son of Izhar, the son of Kohath, the son of Levi, with Dathan and Abiram, the sons of Eliab, and On, the son of Peleth, sons of Reuben, took [men]:
А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,
2 and they rose up before Moses, with certain of the children of Israel, two hundred and fifty princes of the congregation, called to the assembly, men of renown:
дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.
3 and they assembled themselves together against Moses and against Aaron, and said unto them, Ye take too much upon you, seeing all the congregation are holy, every one of them, and the LORD is among them: wherefore then lift ye up yourselves above the assembly of the LORD?
Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?
4 And when Moses heard it, he fell upon his face:
А Моисей, като чу това, падна на лицето си,
5 and he spake unto Korah and unto all his company, saying, In the morning the LORD will shew who are his, and who is holy, and will cause him to come near unto him: even him whom he shall choose will he cause to come near unto him.
и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.
6 This do; take you censers, Korah, and all his company;
Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,
7 and put fire therein, and put incense upon them before the LORD tomorrow: and it shall be that the man whom the LORD doth choose, he [shall be] holy: ye take too much upon you, ye sons of Levi.
турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когато Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!
8 And Moses said unto Korah, Hear now, ye sons of Levi:
И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:
9 [seemeth it but] a small thing unto you, that the God of Israel hath separated you from the congregation of Israel, to bring you near to himself; to do the service of the tabernacle of the LORD, and to stand before the congregation to minister unto them;
малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?
10 and that he hath brought thee near, and all thy brethren the sons of Levi with thee? and seek ye the priesthood also?
Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?
11 Therefore thou and all thy company are gathered together against the LORD: and Aaron, what is he that ye murmur against him?
Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?
12 And Moses sent to call Dathan and Abiram, the sons of Eliab: and they said, We will not come up:
И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.
13 is it a small thing that thou hast brought us up out of a land flowing with milk and honey, to kill us in the wilderness, but thou must needs make thyself also a prince over us?
Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?
14 Moreover thou hast not brought us into a land flowing with milk and honey, nor given us inheritance of fields and vineyards: wilt thou put out the eyes of these men? we will not come up.
При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.
15 And Moses was very wroth, and said unto the LORD, Respect not thou their offering: I have not taken one ass from them, neither have I hurt one of them.
Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.
16 And Moses said unto Korah, Be thou and all thy congregation before the LORD, thou, and they, and Aaron, tomorrow:
И Моисей рече на Корея: Утре ти и всичките, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;
17 and take ye every man his censer, and put incense upon them, and bring ye before the LORD every man his censer, two hundred and fifty censers; thou also, and Aaron, each his censer.
и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.
18 And they took every man his censer, and put fire in them, and laid incense thereon, and stood at the door of the tent of meeting with Moses and Aaron.
Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона.
19 And Korah assembled all the congregation against them unto the door of the tent of meeting: and the glory of the LORD appeared unto all the congregation.
Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.
20 And the LORD spake unto Moses and unto Aaron, saying,
Тогава Господ говори на Моисея и на Аарона, казвайки:
21 Separate yourselves from among this congregation, that I may consume them in a moment.
Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.
22 And they fell upon their faces, and said, O God, the God of the spirits of all flesh, shall one man sin, and wilt thou be wroth with all the congregation?
А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?
23 And the LORD spake unto Moses, saying,
Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
24 Speak unto the congregation, saying, Get you up from about the tabernacle of Korah, Dathan, and Abiram.
Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.
25 And Moses rose up and went unto Dathan and Abiram; and the elders of Israel followed him.
И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.
26 And he spake unto the congregation, saying, Depart, I pray you, from the tents of these wicked men, and touch nothing of theirs, lest ye be consumed in all their sins.
И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.
27 So they gat them up from the tabernacle of Korah, Dathan, and Abiram, on every side: and Dathan and Abiram came out, and stood at the door of their tents, and their wives, and their sons, and their little ones.
И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си с жените си и малките си деца.
28 And Moses said, Hereby ye shall know that the LORD hath sent me to do all these works; for [I have] not [done them] of mine own mind.
И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не ги правя от себе си;
29 If these men die the common death of all men, or if they be visited after the visitation of all men; then the LORD hath not sent me.
ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;
30 But if the LORD make a new thing, and the ground open her mouth, and swallow them up, with all that appertain unto them, and they go down alive into the pit; then ye shall understand that these men have despised the LORD. (Sheol h7585)
но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа. (Sheol h7585)
31 And it came to pass, as he made an end of speaking all these words, that the ground clave asunder that was under them:
Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.
32 and the earth opened her mouth, and swallowed them up, and their households, and all the men that appertained unto Korah, and all their goods.
Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.
33 So they, and all that appertained to them, went down alive into the pit: and the earth closed upon them, and they perished from among the assembly. (Sheol h7585)
Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото. (Sheol h7585)
34 And all Israel that were round about them fled at the cry of them: for they said, Lest the earth swallow us up.
А целият Израил, който бяха около тях, погинаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.
35 And fire came forth from the LORD, and devoured the two hundred and fifty men that offered the incense.
И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темян.
36 And the LORD spake unto Moses, saying,
След това Господ говори на Моисея, казвайки:
37 Speak unto Eleazar the son of Aaron the priest, that he take up the censers out of the burning, and scatter thou the fire yonder; for they are holy;
Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са
38 even the censers of these sinners against their own lives, and let them be made beaten plates for a covering of the altar: for they offered them before the LORD, therefore they are holy: and they shall be a sign unto the children of Israel.
кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.
39 And Eleazar the priest took the brasen censers, which they that were burnt had offered; and they beat them out for a covering of the altar:
И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,
40 to be a memorial unto the children of Israel, to the end that no stranger, which is not of the seed of Aaron, come near to burn incense before the LORD; that he be not as Korah, and as his company: as the LORD spake unto him by the hand of Moses.
да напомнюват на израилтяните, че никоя чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не остане като Корея и дружината му. Това стори Елеазар, както Господ му рече чрез Моисея.
41 But on the morrow all the congregation of the children of Israel murmured against Moses and against Aaron, saying, Ye have killed the people of the LORD.
А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.
42 And it came to pass, when the congregation was assembled against Moses and against Aaron, that they looked toward the tent of meeting: and, behold, the cloud covered it, and the glory of the LORD appeared.
Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.
43 And Moses and Aaron came to the front of the tent of meeting.
И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.
44 And the LORD spake unto Moses, saying,
И Господ говори на Моисея, казвайки:
45 Get you up from among this congregation, that I may consume them in a moment. And they fell upon their faces.
Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.
46 And Moses said unto Aaron, Take thy censer, and put fire therein from off the altar, and lay incense thereon, and carry it quickly unto the congregation, and make atonement for them: for there is wrath gone out from the LORD; the plague is begun.
Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.
47 And Aaron took as Moses spake, and ran into the midst of the assembly; and, behold, the plague was begun among the people: and he put on the incense, and made atonement for the people.
Аарон, прочее, взе кадилницата си, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.
48 And he stood between the dead and the living; and the plague was stayed.
А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.
49 Now they that died by the plague were fourteen thousand and seven hundred, besides them that died about the matter of Korah.
Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.
50 And Aaron returned unto Moses unto the door of the tent of meeting: and the plague was stayed.
И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.
