Numbers 14
1 And all the congregation lifted up their voice, and cried; and the people wept that night.
Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.
2 And all the children of Israel murmured against Moses and against Aaron: and the whole congregation said unto them, Would God that we had died in the land of Egypt! or would God we had died in this wilderness!
И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!
3 And wherefore doth the LORD bring us unto this land, to fall by the sword? Our wives and our little ones shall be a prey: were it not better for us to return into Egypt?
И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
4 And they said one to another, Let us make a captain, and let us return into Egypt.
И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.
5 Then Moses and Aaron fell on their faces before all the assembly of the congregation of the children of Israel.
Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.
6 And Joshua the son of Nun and Caleb the son of Jephunneh, which were of them that spied out the land, rent their clothes:
И Исус Навиевият син и Халев Ефрониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,
7 and they spake unto all the congregation of the children of Israel, saying, The land, which we passed through to spy it out, is an exceeding good land.
и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.
8 If the LORD delight in us, then he will bring us into this land, and give it unto us; a land which floweth with milk and honey.
Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.
9 Only rebel not against the LORD, neither fear ye the people of the land; for they are bread for us: their defence is removed from over them, and the LORD is with us: fear them not.
Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.
10 But all the congregation bade stone them with stones. And the glory of the LORD appeared in the tent of meeting unto all the children of Israel.
Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.
11 And the LORD said unto Moses, How long will this people despise me? and how long will they not believe in me, for all the signs which I have wrought among them?
И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?
12 I will smite them with the pestilence, and disinherit them, and will make of thee a nation greater and mightier than they.
Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
13 And Moses said unto the LORD, Then the Egyptians shall hear it; for thou broughtest up this people in thy might from among them;
Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;
14 and they will tell it to the inhabitants of this land: they have heard that thou LORD art in the midst of this people; for thou LORD art seen face to face, and thy cloud standeth over them, and thou goest before them, in a pillar of cloud by day, and in a pillar of fire by night.
и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.
15 Now if thou shalt kill this people as one man, then the nations which have heard the fame of thee will speak, saying,
И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:
16 Because the LORD was not able to bring this people into the land which he sware unto them, therefore he hath slain them in the wilderness.
Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.
17 And now, I pray thee, let the power of the Lord be great, according as thou hast spoken, saying,
И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;
18 The LORD is slow to anger, and plenteous in mercy, forgiving iniquity and transgression, and that will by no means clear [the guilty]; visiting the iniquity of the fathers upon the children, upon the third and upon the fourth generation.
Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.
19 Pardon, I pray thee, the iniquity of this people according unto the greatness of thy mercy, and according as thou hast forgiven this people, from Egypt even until now.
Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.
20 And the LORD said, I have pardoned according to thy word:
И рече Господ: Прощавам им, според както си казал;
21 but in very deed, as I live, and as all the earth shall be filled with the glory of the LORD;
но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.
22 because all those men which have seen my glory, and my signs, which I wrought in Egypt and in the wilderness, yet have tempted me these ten times, and have not hearkened to my voice;
Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,
23 surely they shall not see the land which I sware unto their fathers, neither shall any of them that despised me see it:
наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.
24 but my servant Caleb, because he had another spirit with him, and hath followed me fully, him will I bring into the land whereinto he went; and his seed shall possess it.
Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.
25 Now the Amalekite and the Canaanite dwell in the valley: tomorrow turn ye, and get you into the wilderness by the way to the Red Sea.
(А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.
26 And the LORD spake unto Moses and unto Aaron, saying,
Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:
27 How long [shall I bear] with this evil congregation, which murmur against me? I have heard the murmurings of the children of Israel, which they murmur against me.
До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.
28 Say unto them, As I live, saith the LORD, surely as ye have spoken in mine ears, so will I do to you:
Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, невярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;
29 your carcases shall fall in this wilderness; and all that were numbered of you, according to your whole number, from twenty years old and upward, which have murmured against me,
труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,
30 surely ye shall not come into the land, concerning which I lifted up my hand that I would make you dwell therein, save Caleb the son of Jephunneh, and Joshua the son of Nun.
ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев Ефониевият син и Исуса Навиевият син.
31 But your little ones, which ye said should be a prey, them will I bring in, and they shall know the land which ye have rejected.
Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.
32 But as for you, your carcases shall fall in this wilderness.
А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.
33 And your children shall be wanderers in the wilderness forty years, and shall bear your whoredoms, until your carcases be consumed in the wilderness.
И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.
34 After the number of the days in which ye spied out the land, even forty days, for every day a year, shall ye bear your iniquities, even forty years, and ye shall know my alienation.
Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.
35 I the LORD have spoken, surely this will I do unto all this evil congregation, that are gathered together against me: in this wilderness they shall be consumed, and there they shall die.
Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестива общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.
36 And the men, which Moses sent to spy out the land, who returned, and made all the congregation to murmur against him, by bringing up an evil report against the land,
И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,
37 even those men that did bring up an evil report of the land, died by the plague before the LORD.
тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.
38 But Joshua the son of Nun, and Caleb the son of Jephunneh, remained alive of those men that went to spy out the land.
А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.
39 And Moses told these words unto all the children of Israel: and the people mourned greatly.
Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.
40 And they rose up early in the morning, and gat them up to the top of the mountain, saying, Lo, we be here, and will go up unto the place which the LORD hath promised: for we have sinned.
И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.
41 And Moses said, Wherefore now do ye transgress the commandment of the LORD, seeing it shall not prosper?
А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?
42 Go not up, for the LORD is not among you; that ye be not smitten down before your enemies.
Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.
43 For there the Amalekite and the Canaanite are before you, and ye shall fall by the sword: because ye are turned back from following the LORD, therefore the LORD will not be with you.
Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.
44 But they presumed to go up to the top of the mountain: nevertheless the ark of the covenant of the LORD, and Moses, departed not out of the camp.
Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.
45 Then the Amalekite came down, and the Canaanite which dwelt in that mountain, and smote them and beat them down, even unto Hormah.
Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.
