Matthew 21
1 And when they drew nigh unto Jerusalem, and came unto Bethphage, unto the mount of Olives, then Jesus sent two disciples,
И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:
2 saying unto them, Go into the village that is over against you, and straightway ye shall find an ass tied, and a colt with her: loose [them], and bring [them] unto me.
Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.
3 And if any one say aught unto you, ye shall say, The Lord hath need of them; and straightway he will send them.
И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
4 Now this is come to pass, that it might be fulfilled which was spoken by the prophet, saying,
А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:
5 Tell ye the daughter of Zion, Behold, thy King cometh unto thee, Meek, and riding upon an ass, And upon a colt the foal of an ass.
“Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”.
6 And the disciples went, and did even as Jesus appointed them,
И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;
7 and brought the ass, and the colt, and put on them their garments; and he sat thereon.
докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.
8 And the most part of the multitude spread their garments in the way; and others cut branches from the trees, and spread them in the way.
А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
9 And the multitudes that went before him, and that followed, cried, saying, Hosanna to the son of David: Blessed [is] he that cometh in the name of the Lord; Hosanna in the highest.
А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!
10 And when he was come into Jerusalem, all the city was stirred, saying, Who is this?
И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя?
11 And the multitudes said, This is the prophet, Jesus, from Nazareth of Galilee.
А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски.
12 And Jesus entered into the temple of God, and cast out all them that sold and bought in the temple, and overthrew the tables of the money-changers, and the seats of them that sold the doves;
А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
13 and he saith unto them, It is written, My house shall be called a house of prayer: but ye make it a den of robbers.
Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.
14 And the blind and the lame came to him in the temple: and he healed them.
И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
15 But when the chief priests and the scribes saw the wonderful things that he did, and the children that were crying in the temple and saying, Hosanna to the son of David; they were moved with indignation,
А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
16 and said unto him, Hearest thou what these are saying? And Jesus saith unto them, Yea: did ye never read, Out of the mouth of babes and sucklings thou hast perfected praise?
Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума:
17 And he left them, and went forth out of the city to Bethany, and lodged there.
И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
18 Now in the morning as he returned to the city, he hungered.
А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
19 And seeing a fig tree by the way side, he came to it, and found nothing thereon, but leaves only; and he saith unto it, Let there be no fruit from thee henceforward for ever. And immediately the fig tree withered away. (aiōn g165)
И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа. (aiōn g165)
20 And when the disciples saw it, they marveled, saying, How did the fig tree immediately wither away?
И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
21 And Jesus answered and said unto them, Verily I say unto you, If ye have faith, and doubt not, ye shall not only do what is done to the fig tree, but even if ye shall say unto this mountain, Be thou taken up and cast into the sea, it shall be done.
А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
22 And all things, whatsoever ye shall ask in prayer, believing, ye shall receive.
И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
23 And when he was come into the temple, the chief priests and the elders of the people came unto him as he was teaching, and said, By what authority doest thou these things? and who gave thee this authority?
И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?
24 And Jesus answered and said unto them, I also will ask you one question, which if ye tell me, I likewise will tell you by what authority I do these things.
А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
25 The baptism of John, whence was it? from heaven or from men? And they reasoned with themselves, saying, If we shall say, From heaven; he will say unto us, Why then did ye not believe him?
Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
26 But if we shall say, From men; we fear the multitude; for all hold John as a prophet.
Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.
27 And they answered Jesus, and said, We know not. He also said unto them, Neither tell I you by what authority I do these things.
И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
28 But what think ye? A man had two sons; and he came to the first, and said, Son, go work today in the vineyard.
Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
29 And he answered and said, I will not: but afterward he repented himself, and went.
А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
30 And he came to the second, and said likewise. And he answered and said, I [go], sir: and went not.
Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.
31 Whether of the twain did the will of his father? They say, The first. Jesus saith unto them, Verily I say unto you, that the publicans and the harlots go into the kingdom of God before you.
Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
32 For John came unto you in the way of righteousness, and ye believed him not: but the publicans and the harlots believed him: and ye, when ye saw it, did not even repent yourselves afterward, that ye might believe him.
Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
33 Hear another parable: There was a man that was a householder, which planted a vineyard, and set a hedge about it, and digged a winepress in it, and built a tower, and let it out to husbandmen, and went into another country.
Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
34 And when the season of the fruits drew near, he sent his servants to the husbandmen, to receive his fruits.
И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
35 And the husbandmen took his servants, and beat one, and killed another, and stoned another.
А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
36 Again, he sent other servants more than the first: and they did unto them in like manner.
Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
37 But afterward he sent unto them his son, saying, They will reverence my son.
Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
38 But the husbandmen, when they saw the son, said among themselves, This is the heir; come, let us kill him, and take his inheritance.
Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
39 And they took him, and cast him forth out of the vineyard, and killed him.
И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
40 When therefore the lord of the vineyard shall come, what will he do unto those husbandmen?
И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
41 They say unto him, He will miserably destroy those miserable men, and will let out the vineyard unto other husbandmen, which shall render him the fruits in their seasons.
Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
42 Jesus saith unto them, Did ye never read in the scriptures, The stone which the builders rejected, The same was made the head of the corner: This was from the Lord, And it is marvelous in our eyes?
Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?
43 Therefore say I unto you, The kingdom of God shall be taken away from you, and shall be given to a nation bringing forth the fruits thereof.
Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
44 And he that falleth on this stone shall be broken to pieces: but on whomsoever it shall fall, it will scatter him as dust.
И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.
45 And when the chief priests and the Pharisees heard his parables, they perceived that he spake of them.
И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
46 And when they sought to lay hold on him, they feared the multitudes, because they took him for a prophet.
но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.
