< Luke 12 >
1 In the mean time, when the many thousands of the multitude were gathered together, insomuch that they trode one upon another, he began to say unto his disciples first of all, Beware ye of the leaven of the Pharisees, which is hypocrisy.
Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
2 But there is nothing covered up, that shall not be revealed: and hid, that shall not be known.
Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
3 Wherefore whatsoever ye have said in the darkness shall be heard in the light; and what ye have spoken in the ear in the inner chambers shall be proclaimed upon the housetops.
Затова, каквото сте говорили на тъмно, ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.
4 And I say unto you my friends, Be not afraid of them which kill the body, and after that have no more that they can do.
А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.
5 But I will warn you whom ye shall fear: Fear him, which after he hath killed hath power to cast into hell; yea, I say unto you, Fear him. (Geenna )
Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от него да се боите. (Geenna )
6 Are not five sparrows sold for two farthings? and not one of them is forgotten in the sight of God.
Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога.
7 But the very hairs of your head are all numbered. Fear not: ye are of more value than many sparrows.
Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата.
8 And I say unto you, Every one who shall confess me before men, him shall the Son of man also confess before the angels of God:
И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;
9 but he that denieth me in the presence of men shall be denied in the presence of the angels of God.
но ако се отрече някой от Мене пред човеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.
10 And every one who shall speak a word against the Son of man, it shall be forgiven him: but unto him that blasphemeth against the Holy Spirit it shall not be forgiven.
И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.
11 And when they bring you before the synagogues, and the rulers, and the authorities, be not anxious how or what ye shall answer, or what ye shall say:
И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.
12 for the Holy Spirit shall teach you in that very hour what ye ought to say.
Защото Святият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
13 And one out of the multitude said unto him, Master, bid my brother divide the inheritance with me.
И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.
14 But he said unto him, Man, who made me a judge or a divider over you?
А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?
15 And he said unto them, Take heed, and keep yourselves from all covetousness: for a man’s life consisteth not in the abundance of the things which he possesseth.
И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
16 And he spake a parable unto them, saying, The ground of a certain rich man brought forth plentifully:
И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
17 and he reasoned within himself, saying, What shall I do, because I have not where to bestow my fruits?
И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя, защото нямам где да събера плодовете си.
18 And he said, This will I do: I will pull down my barns, and build greater; and there will I bestow all my corn and my goods.
И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
19 And I will say to my soul, Soul, thou hast much goods laid up for many years; take thine ease, eat, drink, be merry.
И ще река на душата си: Душо, имаш много бла г ' а, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
20 But God said unto him, Thou foolish one, this night is thy soul required of thee; and the things which thou hast prepared, whose shall they be?
А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
21 So is he that layeth up treasure for himself, and is not rich toward God.
Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
22 And he said unto his disciples, Therefore I say unto you, Be not anxious for [your] life, what ye shall eat; nor yet for your body, what ye shall put on.
Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
23 For the life is more than the food, and the body than the raiment.
Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
24 Consider the ravens, that they sow not, neither reap; which have no store-chamber nor barn; and God feedeth them: of how much more value are ye than the birds!
Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
25 And which of you by being anxious can add a cubit unto his stature?
И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
26 If then ye are not able to do even that which is least, why are ye anxious concerning the rest?
И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
27 Consider the lilies, how they grow: they toil not, neither do they spin; yet I say unto you, Even Solomon in all his glory was not arrayed like one of these.
Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
28 But if God doth so clothe the grass in the field, which today is, and tomorrow is cast into the oven; how much more [shall he clothe] you, O ye of little faith?
И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!
29 And seek not ye what ye shall eat, and what ye shall drink, neither be ye of doubtful mind.
И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
30 For all these things do the nations of the world seek after: but your Father knoweth that ye have need of these things.
защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
31 Howbeit seek ye his kingdom, and these things shall be added unto you.
Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
32 Fear not, little flock; for it is your Father’s good pleasure to give you the kingdom.
Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
33 Sell that ye have, and give alms; make for yourselves purses which wax not old, a treasure in the heavens that faileth not, where no thief draweth near, neither moth destroyeth.
Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
34 For where your treasure is, there will your heart be also.
Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
35 Let your loins be girded about, and your lamps burning;
Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
36 and be ye yourselves like unto men looking for their lord, when he shall return from the marriage feast; that, when he cometh and knocketh, they may straightway open unto him.
и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
37 Blessed are those servants, whom the lord when he cometh shall find watching: verily I say unto you, that he shall gird himself, and make them sit down to meat, and shall come and serve them.
Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.
38 And if he shall come in the second watch, and if in the third, and find [them] so, blessed are those [servants].
И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.
39 But know this, that if the master of the house had known in what hour the thief was coming, he would have watched, and not have left his house to be broken through.
Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.
40 Be ye also ready: for in an hour that ye think not the Son of man cometh.
Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син ще дойде.
41 And Peter said, Lord, speakest thou this parable unto us, or even unto all?
Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или и на всичките?
42 And the Lord said, Who then is the faithful and wise steward, whom his lord shall set over his household, to give them their portion of food in due season?
Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господаря му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?
43 Blessed is that servant, whom his lord when he cometh shall find so doing.
Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.
44 Of a truth I say unto you, that he will set him over all that he hath.
Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
45 But if that servant shall say in his heart, My lord delayeth his coming; and shall begin to beat the menservants and the maidservants, and to eat and drink, and to be drunken;
Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива,
46 the lord of that servant shall come in a day when he expecteth not, and in an hour when he knoweth not, and shall cut him asunder, and appoint his portion with the unfaithful.
то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
47 And that servant, which knew his lord’s will, and made not ready, nor did according to his will, shall be beaten with many [stripes];
И онзи слуга, като е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
48 but he that knew not, and did things worthy of stripes, shall be beaten with few [stripes]. And to whomsoever much is given, of him shall much be required: and to whom they commit much, of him will they ask the more.
А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.
49 I came to cast fire upon the earth; and what will I, if it is already kindled?
Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?
50 But I have a baptism to be baptized with; and how am I straitened till it be accomplished!
Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!
51 Think ye that I am come to give peace in the earth? I tell you, Nay; but rather division:
Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
52 for there shall be from henceforth five in one house divided, three against two, and two against three.
Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.
53 They shall be divided, father against son, and son against father; mother against daughter, and daughter against her mother; mother in law against her daughter in law, and daughter in law against her mother in law.
Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.
54 And he said to the multitudes also, When ye see a cloud rising in the west, straightway ye say, There cometh a shower; and so it cometh to pass.
Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
55 And when [ye see] a south wind blowing, ye say, There will be a scorching heat; and it cometh to pass.
И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега, и става.
56 Ye hypocrites, ye know how to interpret the face of the earth and the heaven; but how is it that ye know not how to interpret this time?
Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
57 And why even of yourselves judge ye not what is right?
А защо и от само себе си не съдите що е право?
58 For as thou art going with thine adversary before the magistrate, on the way give diligence to be quit of him; lest haply he hale thee unto the judge, and the judge shall deliver thee to the officer, and the officer shall cast thee into prison.
Защото, когато отиваш с противника си да се я явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.
59 I say unto thee, Thou shalt by no means come out thence, till thou have paid the very last mite.
Казвам ти, никак няма да излезеш от там, докле не изплатиш и най-последното петаче.