Judges 21
1 Now the men of Israel had sworn in Mizpah, saying, There shall not any of us give his daughter unto Benjamin to wife.
А Израилевите мъже бяха се заклели в Месфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.
2 And the people came to Beth-el, and sat there till even before God, and lifted up their voices, and wept sore.
И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко.
3 And they said, O LORD, the God of Israel, why is this come to pass in Israel, that there should be today one tribe lacking in Israel?
И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля?
4 And it came to pass on the morrow, that the people rose early, and built there an altar, and offered burnt offerings and peace offerings.
И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви.
5 And the children of Israel said, Who is there among all the tribes of Israel that came not up in the assembly unto the LORD? For they had made a great oath concerning him that came not up unto the LORD to Mizpah, saying, He shall surely be put to death.
Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защо бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви.
6 And the children of Israel repented them for Benjamin their brother, and said, There is one tribe cut off from Israel this day.
И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отне едно племе от Израиля.
7 How shall we do for wives for them that remain, seeing we have sworn by the LORD that we will not give them of our daughters to wives?
Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?
8 And they said, What one is there of the tribes of Israel that came not up unto the LORD to Mizpah? And, behold, there came none to the camp from Jabesh-gilead to the assembly.
Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господ? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.
9 For when the people were numbered, behold, there were none of the inhabitants of Jabesh-gilead there.
Защото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски.
10 And the congregation sent thither twelve thousand men of the valiantest, and commanded them, saying, Go and smite the inhabitants of Jabesh-gilead with the edge of the sword, with the women and the little ones.
За това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата.
11 And this is the thing that ye shall do; ye shall utterly destroy every male, and every woman that hath lain by man.
И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж.
12 And they found among the inhabitants of Jabesh-gilead four hundred young virgins, that had not known man by lying with him: and they brought them unto the camp to Shiloh, which is in the land of Canaan.
А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя.
13 And the whole congregation sent and spake to the children of Benjamin that were in the rock of Rimmon, and proclaimed peace unto them.
Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир.
14 And Benjamin returned at that time; and they gave them the women which they had saved alive of the women of Jabesh-gilead: and yet so they sufficed them not.
И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха останали живи от Явис галаадските жени; но пак не из стигнаха.
15 And the people repented them for Benjamin, because that the LORD had made a breach in the tribes of Israel.
И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.
16 Then the elders of the congregation said, How shall we do for wives for them that remain, seeing the women are destroyed out of Benjamin?
Тогава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина?
17 And they said, There must be an inheritance for them that are escaped of Benjamin, that a tribe be not blotted out from Israel.
И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля;
18 Howbeit we may not give them wives of our daughters: for the children of Israel had sworn, saying, Cursed be he that giveth a wife to Benjamin.
а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина.
19 And they said, Behold, there is a feast of the LORD from year to year in Shiloh, which is on the north of Beth-el, on the east side of the highway that goeth up from Beth-el to Shechem, and on the south of Lebonah.
Тогава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.
20 And they commanded the children of Benjamin, saying, Go and lie in wait in the vineyards;
И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята;
21 and see, and, behold, if the daughters of Shiloh come out to dance in the dances, then come ye out of the vineyards, and catch you every man his wife of the daughters of Shiloh, and go to the land of Benjamin.
и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за сабе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя.
22 And it shall be, when their fathers or their brethren come to complain unto us, that we will say unto them, Grant them graciously unto us: because we took not for each man [of them] his wife in battle: neither did ye give them unto them; else would ye now be guilty.
И когато бащите им или братята им, дойдат при вас, за да се оплачат, ние ще им речем; Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни.
23 And the children of Benjamin did so, and took them wives, according to their number, of them that danced, whom they carried off: and they went and returned unto their inheritance, and built the cities, and dwelt in them.
И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха изново градовете и живееха в тях.
24 And the children of Israel departed thence at that time, every man to his tribe and to his family, and they went out from thence every man to his inheritance.
Тогава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си.
25 In those days there was no king in Israel: every man did that which was right in his own eyes.
В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
