Judges 13
1 And the children of Israel again did that which was evil in the sight of the LORD; and the LORD delivered them into the hand of the Philistines forty years.
И израилтяните пак сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години.
2 And there was a certain man of Zorah, of the family of the Danites, whose name was Manoah; and his wife was barren, and bare not.
И имаше един човек от Сарая, от Дановото племе, по име Маное, чиято жена бе бездетна, която не раждаше.
3 And the angel of the LORD appeared unto the woman, and said unto her, Behold now, thou art barren, and bearest not: but thou shalt conceive, and bear a son.
И ангел Господен се яви на жената и каза й: Ето, сега си бездетна и не раждаш; но ще зачнеш и ще родиш син.
4 Now therefore beware, I pray thee, and drink no wine nor strong drink, and eat not any unclean thing:
Затова, пази се сега да не пиеш вино или спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто.
5 for, lo, thou shalt conceive, and bear a son; and no razor shall come upon his head: for the child shall be a Nazirite unto God from the womb: and he shall begin to save Israel out of the hand of the Philistines.
Защото, ето, ще заченеш и ще родиш син; и бръснач да не мине през главата му, защото още от раждането си детето ще бъде Назирей Богу; той ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците.
6 Then the woman came and told her husband, saying, A man of God came unto me, and his countenance was like the countenance of the angel of God, very terrible; and I asked him not whence he was, neither told he me his name:
Тогава жената отиде та яви на мъжа си, казвайки: Един Божий човек дойде при мене, чието лице беше като лицето на ангела Божий, много страшно; и аз не го попитах от къде е, нито той ми яви името си.
7 but he said unto me, Behold, thou shalt conceive, and bear a son; and now drink no wine nor strong drink, and eat not any unclean thing: for the child shall be a Nazirite unto God from the womb to the day of his death.
Но рече ми: Ето, ще заченеш и ще родиш син; затова, да не пиеш вино, нито спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто; защото, от рождението си, до деня на смъртта си, детето ще бъде Назирей Богу.
8 Then Manoah entreated the LORD, and said, Oh Lord, I pray thee, let the man of God whom thou didst send come again unto us, and teach us what we shall do onto the child that shall be born.
Тогава Маное се помоли Господу, казвайки: Моля ти се, Господи, нека дойде пак при нас Божият човек, когото си пратил и нека ни научи що да сторим с детето, което ще се роди.
9 And God hearkened to the voice of Manoah; and the angel of God came again unto the woman as she sat in the field: but Manoah her husband was not with her.
И Бог послуша Маноевия глас: и ангелът Божи пак дойде при жената, като седеше на нивата; а мъжът й Маное не беше с нея.
10 And the woman made haste, and ran, and told her husband, and said unto him, Behold, the man hath appeared unto me, that came unto me the other day.
И жената се завтече та побърза да яви на мъжа си, като му каза: Ето, яви ми се оня човек, който дойде при мен завчера.
11 And Manoah arose, and went after his wife, and came to the man, and said unto him, Art thou the man that spakest unto the woman? And he said, I am.
Тогава Маное стана та отиде подир жена си, и, като дойде при човека, каза му: Ти ли си оня човек, който си говорил на тая жена? И той рече: Аз.
12 And Manoah said, Now let thy words come to pass: what shall be the manner of the child, and [what shall be] his work?
И рече Маное: Когато вече се сбъдне това, което ти каза, как трябва да се направлява детето, и какво да прави то?
13 And the angel of the LORD said unto Manoah, Of all that I said unto the woman let her beware.
И ангелът Господен рече на Маноя: Нека се пази жената от всичко, за което й говорих;
14 She may not eat of any thing that cometh of the vine, neither let her drink wine or strong drink, nor eat any unclean thing; all that I commanded her let her observe.
да не яде от нищо, що произлиза от лозе, нито да пие вино или спиртно питие, и да не яде нищо нечисто: всичко що й заповядах нека опази.
15 And Manoah said unto the angel of the LORD, I pray thee, let us detain thee, that we may make ready a kid for thee.
Тогава Маное каза на ангела Господен: Моля, нека те задържим, за да ти сготвим яре.
16 And the angel of the LORD said unto Manoah, Though thou detain me, I will not eat of thy bread: and if thou wilt make ready a burnt offering, thou must offer it onto the LORD. For Manoah knew not that he was the angel of the LORD.
Но ангелът Господен каза на Маноя: И да ме задържиш няма да ям хляба ти; и ако искаш да направиш всеизгаряне, принеси го Господу. (Защото Маное не позна, че това беше ангелът Господен).
17 And Manoah said unto the angel of the LORD, What is thy name, that when thy words come to pass we may do thee honour?
Тогава Маное каза на ангела Господен: Как ти е името, за да те почетем, когато се сбъдне това, което ти каза?
18 And the angel of the LORD said unto him, Wherefore askest thou after my name, seeing it is wonderful?
А ангелът Господен му рече: Защо питаш за името ми, то е тайно.
19 So Manoah took the kid with the meal offering, and offered it upon the rock unto the LORD: and [the angel] did wondrously, and Manoah and his wife looked on.
Тогава Маное взе ярето и хлебния принос та ги принесе Господу на камъка; и, като гледаха Маное и жена му, ангелът постъпваше чудно;
20 For it came to pass, when the flame went up toward heaven from off the altar, that the angel of the LORD ascended in the flame of the altar: and Manoah and his wife looked on; and they fell on their faces to the ground.
защото, когато се издигаше пламък от олтара към небето, то и ангелът Господен се издигна в пламъка на олтара: а Маное и жена му, като гледаха, паднаха с лице не земята.
21 But the angel of the LORD did no more appear to Manoah or to his wife. Then Manoah knew that he was the angel of the LORD.
Но ангелът Господен беше невидим вече за Маноя и за жена му; и тогава Маное позна, че това беше ангел Господен.
22 And Manoah said unto his wife, We shall surely die, because we have seen God.
И Маное каза на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога.
23 But his wife said unto him, If the LORD were pleased to kill us, he would not have received a burnt offering and a meal offering at our hand, neither would he have shewed us all these things, nor would at this time have told us such things as these.
А жена му рече: Ако Господ иска да ни умори, не щеше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни изяви всичко това, нито би ни съобщил такива неща в това време.
24 And the woman bare a son, and called his name Samson: and the child grew, and the LORD blessed him.
И жената роди син и нарече го Самсон; и детето порасна и Господ го благослови.
25 And the spirit of the LORD began to move him in Mahaneh-dan, between Zorah and Eshtaol.
И Господният Дух почна да го подбужда в Маханедан, между Сарая и Естаол.
