Judges 1
1 And it came to pass after the death of Joshua, that the children of Israel asked of the LORD, saying, Who shall go up for us first against the Canaanites, to fight against them?
Подир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях?
2 And the LORD said, Judah shall go up: behold, I have delivered the land into his hand.
И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му.
3 And Judah said unto Simeon his brother, Come up with me into my lot, that we may fight against the Canaanites; and I likewise will go with thee into thy lot. So Simeon went with him.
Тогава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него.
4 And Judah went up; and the LORD delivered the Canaanites and the Perizzites into their hand: and they smote of them in Bezek ten thousand men.
Юда, прочее възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях в Везек десет хиляди мъже.
5 And they found Adoni-bezek in Bezek: and they fought against him, and they smote the Canaanites and the Perizzites.
И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.
6 But Adoni-bezek fled; and they pursued after him, and caught him, and cut off his thumbs and his great toes.
А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.
7 And Adoni-bezek said, Threescore and ten kings, having their thumbs and their great toes cut off, gathered [their meat] under my table: as I have done, so God hath requited me. And they brought him to Jerusalem, and he died there.
И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали трохи под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря.
8 And the children of Judah fought against Jerusalem, and took it, and smote it with the edge of the sword, and set the city on fire.
И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завлякоха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън.
9 And afterward the children of Judah went down to fight against the Canaanites that dwelt in the hill country, and in the South, and in the lowland.
Подир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни.
10 And Judah went against the Canaanites that dwelt in Hebron: (now the name of Hebron beforetime was Kiriath-arba: ) and they smote Sheshai, and Ahiman, and Talmai.
Юда отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая;
11 And from thence he went against the inhabitants of Debir. (Now the name of Debir beforetime was Kiriath-sepher.)
и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер).
12 And Caleb said, He that smiteth Kiriath-sepher, and taketh it, to him will I give Achsah my daughter to wife.
И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Аса за жена.
13 And Othniel the son of Kenaz, Caleb’s younger brother, took it: and he gave him Achsah his daughter to wife.
И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.
14 And it came to pass, when she came [unto him], that she moved him to ask of her father a field: and she lighted down from off her ass; and Caleb said unto her, What wouldest thou?
И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?
15 And she said unto him, Give me a blessing; for that thou hast set me in the land of the South, give me also springs of water. And Caleb gave her the upper springs and the nether springs.
А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде гоните извори и долните извори.
16 And the children of the Kenite, Moses’ brother in law, went up out of the city of palm trees with the children of Judah into the wilderness of Judah, which is in the south of Arad; and they went and dwelt with the people.
И потомците на кенееца, Моисевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете.
17 And Judah went with Simeon his brother, and they smote the Canaanites that inhabited Zephath, and utterly destroyed it. And the name of the city was called Hormah.
Тогава Юда отиде с братята си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма.
18 Also Judah took Gaza with the border thereof, and Ashkelon with the border thereof, and Ekron with the border thereof.
Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.
19 And the LORD was with Judah; and he drave out [the inhabitants of] the hill country; for he could not drive out the inhabitants of the valley, because they had chariots of iron.
Господ беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.
20 And they gave Hebron unto Caleb, as Moses had spoken: and he drave out thence the three sons of Anak.
И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове.
21 And the children of Benjamin did not drive out the Jebusites that inhabited Jerusalem: but the Jebusites dwelt with the children of Benjamin in Jerusalem, unto this day.
А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, както живеят и до днес.
22 And the house of Joseph, they also went up against Beth-el: and the LORD was with them.
Също и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.
23 And the house of Joseph sent to spy out Beth-el. (Now the name of the city beforetime was Luz.)
И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз).
24 And the watchers saw a man come forth out of the city, and they said unto him, Shew us, we pray thee, the entrance into the city, and we will deal kindly with thee.
И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост.
25 And he shewed them the entrance into the city, and they smote the city with the edge of the sword; but they let the man go and all his family.
И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.
26 And the man went into the land of the Hittites, and built a city, and called the name thereof Luz: which is the name thereof unto this day.
И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.
27 And Manasseh did not drive out [the inhabitants of] Beth-shean and her towns, nor [of] Taanach and her towns, nor the inhabitants of Dor and her towns, nor the inhabitants of Ibleam and her towns, nor the inhabitants of Megiddo and her towns: but the Canaanites would dwell in that land.
Манасия не изгони жителите на Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивреам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя.
28 And it came to pass, when Israel was waxen strong, that they put the Canaanites to taskwork, and did not utterly drive them out.
А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.
29 And Ephraim drave not out the Canaanites that dwelt in Gezer; but the Canaanites dwelt in Gezer among them.
Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.
30 Zebulun drave not out the inhabitants of Kitron, nor the inhabitants of Nahalol; but the Canaanites dwelt among them, and became tributary.
Завулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.
31 Asher drave not out the inhabitants of Acco, nor the inhabitants of Zidon, nor of Ahlab, nor of Achzib, nor of Helbah, nor of Aphik, nor of Rehob:
Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;
32 but the Asherites dwelt among the Canaanites, the inhabitants of the land: for they did not drive them out.
но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.
33 Naphtali drave not out the inhabitants of Beth-shemesh, nor the inhabitants of Beth-anath; but he dwelt among the Canaanites, the inhabitants of the land: nevertheless the inhabitants of Beth-shemesh and of Beth-anath became tributary unto them.
Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.
34 And the Amorites forced the children of Dan into the hill country: for they would not suffer them to come down to the valley:
И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината;
35 but the Amorites would dwell in mount Heres, in Aijalon, and in Shaalbim: yet the hand of the house of Joseph prevailed, so that they became tributary.
но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък.
36 And the border of the Amorites was from the ascent of Akrabbim, from the rock, and upward.
А пределите на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.
