Job 41
1 Canst thou draw out leviathan with a fish hook? or press down his tongue with a cord?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Canst thou put a rope into his nose? or pierce his jaw through with a hook?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Will he make many supplications unto thee? or will he speak soft words unto thee?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Will he make a covenant with thee, that thou shouldest take him for a servant for ever?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Wilt thou play with him as with a bird? or wilt thou bind him for thy maidens?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Shall the bands [of fishermen] make traffic of him? shall they part him among the merchants?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Canst thou fill his skin with barbed irons, or his head with fish spears?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Lay thine hand upon him; remember the battle, and do so no more.
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Behold, the hope of him is in vain: shall not one be cast down even at the sight of him?
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 None is so fierce that he dare stir him up: who then is he that can stand before me?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Who hath first given unto me, that I should repay him? [whatsoever is] under the whole heaven is mine.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 I will not keep silence concerning his limbs, nor his mighty strength, nor his comely proportion.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Who can strip off his outer garment? who shall come within his double bridle?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Who can open the doors of his face? round about his teeth is terror.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 His strong scales are [his] pride, shut up together [as with] a close seal.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 One is so near to another, that no air can come between them.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 They are joined one to another; they stick together, that they cannot be sundered.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 His neesings flash forth light, and his eyes are like the eyelids of the morning.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Out of his mouth go burning torches, and sparks of fire leap forth.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Out of his nostrils a smoke goeth, as of a seething pot and [burning] rushes.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 His breath kindleth coals, and a flame goeth forth from his mouth.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 In his neck abideth strength, and terror danceth before him.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 The flakes of his flesh are joined together: they are firm upon him; they cannot be moved.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 His heart is as firm as a stone; yea, firm as the nether millstone.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 When he raiseth himself up, the mighty are afraid: by reason of consternation they are beside themselves.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 If one lay at him with the sword, it cannot avail; nor the spear, the dart, nor the pointed shaft.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 He counteth iron as straw, [and] brass as rotten wood.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 The arrow cannot make him flee: slingstones are turned with him into stubble.
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 Clubs are counted as stubble: he laugheth at the rushing of the javelin.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 His underparts are [like] sharp potsherds: he spreadeth [as it were] a threshing wain upon the mire.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 He maketh the deep to boil like a pot: he maketh the sea like ointment.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 He maketh a path to shine after him; one would think the deep to be hoary.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 Upon earth there is not his like, that is made without fear.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 He beholdeth every thing that is high: he is king over all the sons of pride.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
