< Job 36 >

1 Elihu also proceeded, and said,
И Елиу продължавайки рече:
2 Suffer me a little, and I will shew thee: for I have yet somewhat to say on God’s behalf.
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 I will fetch my knowledge from afar, and will ascribe righteousness to my Maker.
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 For truly my words are not false: one that is perfect in knowledge is with thee.
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Behold, God is mighty, and despiseth not any: he is mighty in strength of understanding.
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 He preserveth not the life of the wicked: but giveth to the afflicted [their] right.
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 He withdraweth not his eyes from the righteous: but with kings upon the throne he setteth them for ever, and they are exalted.
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 And if they be bound in fetters, and be taken in the cords of affliction;
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 Then he sheweth them their work, and their transgressions, that they have behaved themselves proudly.
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 He openeth also their ear to instruction, and commandeth that they return from iniquity.
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 If they hearken and serve [him], they shall spend their days in prosperity, and their years in pleasures.
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 But if they hearken not, they shall perish by the sword, and they shall die without knowledge.
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 But they that are godless in heart lay up anger: they cry not for help when he bindeth them.
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 They die in youth, and their life [perisheth] among the unclean.
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 He delivereth the afflicted by his affliction, and openeth their ear in oppression.
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 Yea, he would have led thee away out of distress into a broad place, where there is no straitness; and that which is set on thy table should be full of fatness.
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 But thou art full of the judgment of the wicked: judgment and justice take hold [on thee].
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 Because there is wrath, beware lest thou be led away by [thy] sufficiency; neither let the greatness of the ransom turn thee aside.
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Will thy riches suffice, [that thou be] not in distress, or all the forces of [thy] strength?
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Desire not the night, when peoples are cut off in their place.
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Take heed, regard not iniquity: for this hast thou chosen rather than affliction.
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Behold, God doeth loftily in his power: who is a teacher like unto him?
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Who hath enjoined him his way? or who can say, Thou hast wrought unrighteousness?
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Remember that thou magnify his work, whereof men have sung.
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 All men have looked thereon; man beholdeth it afar off.
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Behold, God is great, and we know him not; the number of his years is unsearchable.
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 For he draweth up the drops of water, which distil in rain from his vapour:
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 Which the skies pour down and drop upon man abundantly.
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 Yea, can any understand the spreadings of the clouds, the thunderings of his pavilion?
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 Behold, he spreadeth his light around him; and he covereth the bottom of the sea.
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 For by these he judgeth the peoples; he giveth meat in abundance.
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 He covereth his hands with the lightning; and giveth it a charge that it strike the mark.
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 The noise thereof telleth concerning him, the cattle also concerning [the storm] that cometh up.
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.

< Job 36 >