Job 23
1 Then Job answered and said,
А Иов в отговор рече:
2 Even today is my complaint rebellious: my stroke is heavier than my groaning.
И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
3 Oh that I knew where I might find him, that I might come even to his seat!
Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 I would order my cause before him, and fill my mouth with arguments.
Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
5 I would know the words which he would answer me, and understand what he would say unto me.
Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Would he contend with me in the greatness of his power? Nay; but he would give heed unto me.
Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 There the upright might reason with him; so should I be delivered for ever from my judge.
Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 Behold, I go forward, but he is not [there]; and backward, but I cannot perceive him:
Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
9 On the left hand, when he doth work, but I cannot behold him: he hideth himself on the right hand, that I cannot see him.
Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 But he knoweth the way that I take; when he hath tried me, I shall come forth as gold.
Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 My foot hath held fast to his steps; his way have I kept, and turned not aside.
Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 I have not gone back from the commandment of his lips; I have treasured up the words of his mouth more than my necessary food.
От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 But he is in one [mind], and who can turn him? and what his soul desireth, even that he doeth.
Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 For he performeth that which is appointed for me: and many such things are with him.
Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 Therefore am I troubled at his presence; when I consider, I am afraid of him.
Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
16 For God hath made my heart faint, and the Almighty hath troubled me:
Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 Because I was not cut off before the darkness, neither did he cover the thick darkness from my face.
Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
