Job 16
1 Then Job answered and said,
Тогава Иов в отговор рече:
2 I have heard many such things: miserable comforters are ye all.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Shall vain words have an end? or what provoketh thee that thou answerest?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 I also could speak as ye do; if your soul were in my soul’s stead, I could join words together against you, and shake mine head at you.
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 [But] I would strengthen you with my mouth, and the solace of my lips should assuage [your grief].
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Though I speak, my grief is not assuaged: and though I forbear, what am I eased?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 But now he hath made me weary: thou hast made desolate all my company.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 And thou hast laid fast hold on me, [which] is a witness [against me]: and my leanness riseth up against me, it testifieth to my face.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 He hath torn me in his wrath, and persecuted me; he hath gnashed upon me with his teeth: mine adversary sharpeneth his eyes upon me.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 They have gaped upon me with their mouth; they have smitten me upon the cheek reproachfully: they gather themselves together against me.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 God delivereth me to the ungodly, and casteth me into the hands of the wicked.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 I was at ease, and he brake me asunder; yea, he hath taken me by the neck, and dashed me to pieces: he hath also set me up for his mark.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 His archers compass me round about, he cleaveth my reins asunder, and doth not spare; he poureth out my gall upon the ground.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 He breaketh me with breach upon breach; he runneth upon me like a giant.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 I have sewed sackcloth upon my skin, and have laid my horn in the dust.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 My face is foul with weeping, and on my eyelids is the shadow of death;
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Although there is no violence in mine hands, and my prayer is pure.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 O earth, cover not thou my blood, and let my cry have no [resting] place.
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Even now, behold, my witness is in heaven, and he that coucheth for me is on high.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 My friends scorn me: [but] mine eye poureth out tears unto God;
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 That he would maintain the right of a man with God, and of a son of man with his neighbour!
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 For when a few years are come, I shall go the way whence I shall not return.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
