Job 14
1 Man that is born of a woman is of few days, and full of trouble.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 He cometh forth like a flower, and is cut down: he fleeth also as a shadow, and continueth not.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 And dost thou open thine eyes upon such an one, and bringest me into judgment with thee?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Who can bring a clean thing out of an unclean? not one.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Seeing his days are determined, the number of his months is with thee, and thou hast appointed his bounds that he cannot pass;
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Look away from him, that he may rest, till he shall accomplish, as an hireling, his day.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 For there is hope of a tree, if it be cut down, that it will sprout again, and that the tender branch thereof will not cease.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Though the root thereof wax old in the earth, and the stock thereof die in the ground;
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Yet through the scent of water it will bud, and put forth boughs like a plant.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 But man dieth, and wasteth away: yea, man giveth up the ghost, and where is he?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 [As] the waters fail from the sea, and the river decayeth and drieth up;
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 So man lieth down and riseth not: till the heavens be no more, they shall not awake, nor be roused out of their sleep.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 Oh that thou wouldest hide me in Sheol, that thou wouldest keep me secret, until thy wrath be past, that thou wouldest appoint me a set time, and remember me! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 If a man die, shall he live [again]? all the days of my warfare would I wait, till my release should come.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Thou shouldest call, and I would answer thee: thou wouldest have a desire to the work of thine hands.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 But now thou numberest my steps: dost thou not watch over my sin?
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 My transgression is sealed up in a bag, and thou fastenest up mine iniquity.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 And surely the mountain falling cometh to nought, and the rock is removed out of its place;
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 The waters wear the stones; the overflowings thereof wash away the dust of the earth: and thou destroyest the hope of man.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Thou prevailest for ever against him, and he passeth; thou changest his countenance, and sendest him away.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 His sons come to honour, and he knoweth it not; and they are brought low, but he perceiveth it not of them.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 But his flesh upon him hath pain, and his soul within him mourneth.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
