< Job 13 >
1 Lo, mine eye hath seen all [this], mine ear hath heard and understood it.
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 What ye know, [the same] do I know also: I am not inferior unto you.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 Surely I would speak to the Almighty, and I desire to reason with God.
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 But ye are forgers of lies, ye are all physicians of no value.
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 Oh that ye would altogether hold your peace! and it should be your wisdom.
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Hear now my reasoning, and hearken to the pleadings of my lips.
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Will ye speak unrighteously for God, and talk deceitfully for him?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Will ye respect his person? will ye contend for God?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Is it good that he should search you out? or as one deceiveth a man, will ye deceive him?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 He will surely reprove you, if ye do secretly respect persons.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Shall not his excellency make you afraid, and his dread fall upon you?
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Your memorable sayings [are] proverbs of ashes, your defences [are] defences of clay.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Hold your peace, let me alone, that I may speak, and let come on me what wilt.
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Wherefore should I take my flesh in my teeth, and put my life in mine hand?
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Though he slay me, yet will I wait for him: nevertheless I will maintain my ways before him.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 This also shall be my salvation; for a godless man shall not come before him.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Hear diligently my speech, and let my declaration be in your ears.
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Behold now, I have ordered my cause; I know that I am righteous.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Who is he that will contend with me? for now shall I hold my peace and give up the ghost.
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Only do not two things unto me, then will I not hide myself from thy face:
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 Withdraw thine hand far from me; and let not thy terror make me afraid.
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Then call thou, and I will answer; or let me speak, and answer thou me.
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 How many are mine iniquities and sins? make me to know my transgression and my sin.
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Wherefore hidest thou thy face, and holdest me for thine enemy?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Wilt thou harass a driven leaf? and wilt thou pursue the dry stubble?
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 For thou writest bitter things against me, and makest me to inherit the iniquities of my youth:
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 Thou puttest my feet also in the stocks, and markest all my paths; thou drawest thee a line about the soles of my feet:
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 Though I am like a rotten thing that consumeth, like a garment that is moth-eaten.
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.