Job 11
1 Then answered Zophar the Naamathite, and said,
Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
2 Should not the multitude of words be answered? and should a man full of talk be justified?
Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 Should thy boastings make men hold their peace? and when thou mockest, shall no man make thee ashamed?
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 For thou sayest, My doctrine is pure, and I am clean in thine eyes.
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 But Oh that God would speak, and open his lips against thee;
Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
6 And that he would shew thee the secrets of wisdom, that is manifold in effectual working! Know therefore that God exacteth of thee less than thine iniquity deserveth.
И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 Canst thou by searching find out God? canst thou find out the Almighty unto perfection?
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
9 The measure thereof is longer than the earth, and broader than the sea.
Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 If he pass through, and shut up, and call unto judgment, then who can hinder him?
Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 For he knoweth vain men: he seeth iniquity also, even though he consider it not.
Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 But vain man is void of understanding, yea, man is born as a wild ass’s colt.
Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 If thou set thine heart aright, and stretch out thine hands toward him;
Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 If iniquity be in thine hand, put it far away, and let not unrighteousness dwell in thy tents;
Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 Surely then shalt thou lift up thy face without spot; yea, thou shalt be stedfast, and shalt not fear:
Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 For thou shalt forget thy misery; thou shalt remember it as waters that are passed away:
Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 And [thy] life shall be clearer than the noonday; though there be darkness, it shall be as the morning.
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 And thou shalt be secure, because there is hope; yea, thou shalt search [about thee], and shalt take thy rest in safety.
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 Also thou shalt lie down, and none shall make thee afraid; yea, many shall make suit unto thee.
Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 But the eyes of the wicked shall fail, and they shall have no way to flee, and their hope shall be the giving up of the ghost.
А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
