< Jeremiah 9 >
1 Oh that my head were waters, and mine eyes a fountain of tears, that I might weep day and night for the slain of the daughter of my people!
О, да би била главата ми вода, Очите ми извор на сълзи, Та да плача денем и нощем За убитите на дъщерята на людете ми!
2 Oh that I had in the wilderness a lodging place of wayfaring men; that I might leave my people, and go from them! for they be all adulterers, an assembly of treacherous men.
О, да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, За да оставя людете си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, Сбирщина от вероломци.
3 And they bend their tongue [as it were] their bow for falsehood; and they are grown strong in the land, but not for truth: for they proceed from evil to evil, and they know not me, saith the LORD.
Запъват езика си като че ли е лъкът им за лъжа, Засилват се на земята, но не за честността; Защото напредват от зло на зло, А Мене не познават, казва Господ.
4 Take ye heed every one of his neighbour, and trust ye not in any brother: for every brother will utterly supplant, and every neighbour will go about with slanders.
Пазете се всеки от ближния си, И нямайте доверие на никой брат; Защото всеки брат ще изневерява до край, И всеки ближен разпространява клевети.
5 And they will deceive every one his neighbour, and will not speak the truth: they have taught their tongue to speak lies; they weary themselves to commit iniquity.
Всеки мами ближния си, Никога не говорят истината, Научиха езика си да говори лъжи, До уморяване вършат беззаконие.
6 Thine habitation is in the midst of deceit; through deceit they refuse to know me, saith the LORD.
Жилището ти е всред коварство; Чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ.
7 Therefore thus saith the LORD of hosts, Behold, I will melt them, and try them; for how [else] should I do, because of the daughter of my people?
Затова, така казва Господ на Силите: Ето, ще ги претопя, та ще ги опитам; Защото какво друго да направя поради дъщерята на людете Ми?
8 Their tongue is a deadly arrow; it speaketh deceit: one speaketh peaceably to his neighbour with his mouth, but in his heart he layeth wait for him.
Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; С устата си човек говори мирно на ближния си, Но в сърцето си поставя засада против него.
9 Shall I not visit them for these things? saith the LORD: shall not my soul be avenged on such a nation as this?
Няма ли да ги накажа затова? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
10 For the mountains will I take up a weeping and wailing, and for the pastures of the wilderness a lamentation, because they are burned up, so that none passeth through; neither can men hear the voice of the cattle; both the fowl of the heavens and the beast are fled, they are gone.
За планините ще подема плач и ридание, За пасбищата на степите жалеене, Защото така изпогоряха, щото няма кой да мине през тях, Нито се чува глас на стадо; От небесна птица до животно Побягнаха, отидоха.
11 And I will make Jerusalem heaps, a dwelling place of jackals; and I will make the cities of Judah a desolation, without inhabitant.
Аз ще обърна Ерусалим на грамади, жилище на чакали, И ще обърна на пустиня Юдовите градове, останали без жители.
12 Who is the wise man, that may understand this? and [who is] he to whom the mouth of the LORD hath spoken, that he may declare it? wherefore is the land and perished burned up like a wilderness, so that none passeth through?
Кой е мъдър човек, та да може да разбере това, Комуто са говорили устата Господни, за да обясни Защо загина страната И е изгорена като пустиня, та да няма кой да минава през нея?
13 And the LORD saith, Because they have forsaken my law which I set before them, and have not obeyed my voice, neither walked therein;
И Господ казва: Понеже оставиха Моя закон, Който поставих пред тях, И не послушаха гласа Ми, Нито ходиха по него,
14 but have walked after the stubbornness of their own heart, and after the Baalim, which their fathers taught them:
Но ходиха по упоритостта на своето сърце, И подир ваалимите, както ги научиха бащите им,
15 therefore thus saith the LORD of hosts, the God of Israel, Behold, I will feed them, even this people, with wormwood, and give them water of gall to drink.
Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще нахраня тия люде с пелин, И ще ги напоя с горчива вода;
16 I will scatter them also among the nations, whom neither they nor their fathers have known: and I will send the sword after them, till I have consumed them.
Тоже ще ги разпръсна между народи, Които нито те, нито бащите им са познали; И ще изпратя нож подир тях, Догдето ги изтребя.
17 Thus saith the LORD of hosts, Consider ye, and call for the mourning women, that they may come; and send for the cunning women, that they may come:
Така говори Господ на Силите: Размислете, и повикайте да дойдат оплаквачките, И изпратете за вещите жени, за да дойдат;
18 and let them make haste, and take up a wailing for us, that our eyes may run down with tears, and our eyelids gush out with waters.
И нека побързат да подемат ридание за нас, За да поронят очите ни сълзи, И клепачите ни да излеят вода.
19 For a voice of wailing is heard out of Zion, How are we spoiled! we are greatly confounded, because we have forsaken the land, because they have cast down our dwellings.
Защото глас на ридание се чува от Сион, който казва: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, Понеже събориха жилищата ни.
20 Yet hear the word of the LORD, O ye women, and let your ear receive the word of his mouth, and teach your daughters wailing, and every one her neighbour lamentation.
Обаче, слушайте, жени, словото Господно, И нека приеме ухото ви словото на устата Му; Научете дъщерите си на ридание, И всяка ближната си на плач.
21 For death is come up into our windows, it is entered into our palaces; to cut off the children from without, [and] the young men from the streets.
Защото смъртта възлезе през прозорците ни, Влезе в палатите ни, За да изсече децата от улиците, Юношите от площадите.
22 Speak, Thus saith the LORD, The carcases of men shall fall as dung upon the open field, and as the handful after the harvestman, and none shall gather [them].
Речи: Така казва Господ. Човешки трупове ще паднат Като тор по лицето на нивата, И като ръкойката зад жетвар, Която никой няма да събере.
23 Thus saith the LORD, Let not the wise man glory in his wisdom, neither let the mighty man glory in his might, let not the rich man glory in his riches:
Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не се хвали със силата си. И богатият да не се хвали с богатството си;
24 but let him that glorieth glory in this, that he understandeth, and knoweth me, that I am the LORD which exercise lovingkindness, judgment, and righteousness, in the earth: for in these things I delight, saith the LORD.
Но който се хвали, нека се хвали с това, Гдето разбира и познава Мене, Че съм Господ, който извършвам милост, Правосъдие, и правда на земята; Понеже в това благоволя, казва Господ,
25 Behold, the days come, saith the LORD, that I will punish all them which are circumcised in [their] uncircumcision;
Ето, идат дни, казва Господ, Когато Аз ще накажа Всичките обрязани заедно с необрязаните:
26 Egypt, and Judah, and Edom, and the children of Ammon, and Moab, and all that have the corners [of their hair] polled, that dwell in the wilderness: for all the nations are uncircumcised, and all the house of Israel are uncircumcised in heart.
Египет, Юда, Едом, Амонците, Моав, И всички, които си стрижат издадените части на косата, Които живеят в пустинята; Защото всички тия народи са необрязани, А целият Израилев дом е с необрязано сърце.