Jeremiah 6
1 Flee for safety, ye children of Benjamin, out of the midst of Jerusalem, and blow the trumpet in Tekoa, and raise up a signal on Beth-haccherem: for evil looketh forth from the north, and a great destruction.
Вениаминци, бягайте отсред Ерусалим, Затръбете в Текуе, и издигнете знак във Вет-акерем; Защото зло предстои от север, И голяма погибел.
2 The comely and delicate one, the daughter of Zion, will I cut off.
Красивата и изнежена жена Сионовата дъщеря ще изтребя.
3 Shepherds with their flocks shall come unto her; they shall pitch their tents against her round about; they shall feed every one in his place.
Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, Ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, Ще пасат всеки на мястото си;
4 Prepare ye war against her; arise, and let us go up at noon. Woe unto us! for the day declineth, for the shadows of the evening are stretched out.
Ще извикат: Пригответе война против нея, Станете, и нека възлезем на пладне; Горко ни! защото преваля денят, Защото се простират вечерните сенки;
5 Arise, and let us go up by night, and let us destroy her palaces.
Станете, и да възлезем през нощта, И да съборим палатите й;
6 For thus hath the LORD of hosts said, Hew ye down trees, and cast up a mount against Jerusalem: this is the city to be visited; she is wholly oppression in the midst of her.
Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.
7 As a well casteth forth her waters, so she casteth forth her wickedness: violence and spoil is heard in her; before me continually is sickness and wounds.
Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани.
8 Be thou instructed, O Jerusalem, lest my soul be alienated from thee; lest I make thee a desolation, a land not inhabited.
Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.
9 Thus saith the LORD of hosts, They shall throughly glean the remnant of Israel as a vine: turn again thine hand as a grapegatherer into the baskets.
Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си както гроздоберач към пръчките.
10 To whom shall I speak and testify, that they may hear? behold, their ear is uncircumcised, and they cannot hearken: behold, the word of the LORD is become unto them a reproach; they have no delight in it.
Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.
11 Therefore I am full of the fury of the LORD; I am weary with holding in: pour it out upon the children in the street, and upon the assembly of young men together: for even the husband with the wife shall be taken, the aged with him that is full of days.
Затова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я изливам върху децата по улиците, И върху целия сбор на младежите; Защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.
12 And their houses shall be turned unto others, their fields and their wives together: for I will stretch out my hand upon the inhabitants of the land, saith the LORD.
Къщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще простра ръката Си Върху жителите на тая страна, казва Господ;
13 For from the least of them even unto the greatest of them every one is given to covetousness; and from the prophet even unto the priest every one dealeth falsely.
Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.
14 They have healed also the hurt of my people lightly, saying, Peace, peace; when there is no peace.
Повърхностно са лекували те раната на людете Ми, Като са казвали: Мир, мир! а пък няма мир.
15 Were they ashamed when they had committed abomination? nay, they were not at all ashamed, neither could they blush: therefore they shall fall among them that fall: at the time that I visit them they shall be cast down, saith the LORD.
Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова, ще паднат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.
16 Thus saith the LORD, Stand ye in the ways and see, and ask for the old paths, where is the good way, and walk therein, and ye shall find rest for your souls: but they said, We will not walk [therein].
Така казва Господ: Застанете на пътищата та вижте, И попитайте за древните пътеки, Где е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой за душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим в него.
17 And I set watchmen over you, [saying], Hearken to the sound of the trumpet; but they said, We will not hearken.
Поставих и пазачи над вас Та казах: Слушайте гласа на тръбата; Но те рекоха: Не щем да слушаме.
18 Therefore hear, ye nations, and know, O congregation, what is among them.
Затова, слушайте народи, И ти, съборе, узнай що има между тях.
19 Hear, O earth: behold, I will bring evil upon this people, even the fruit of their thoughts, because they have not hearkened unto my words; and as for my law, they have rejected it.
Слушай земьо! Ето, аз ще докарам зло върху тия люде, Дори плода на помислите им; Защото не послушаха словата ми, А колкото за закона Ми, те го отхвърлиха.
20 To what purpose cometh there to me frankincense from Sheba, and the sweet cane from a far country? your burnt offerings are not acceptable, nor your sacrifices pleasing unto me.
Защо Ми е ливанът що донасят от Сава, И благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са приятни. Нито жертвите ви угодни.
21 Therefore thus saith the LORD, Behold, I will lay stumblingblocks before this people: and the fathers and the sons together shall stumble against them; the neighbour and his friend shall perish.
Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред тия люде препънки, О, които ще се спъват бащите и синовете заедно; И съседът и приятелят му ще загинат заедно.
22 Thus saith the LORD, Behold, a people cometh from the north country; and a great nation shall be stirred up from the uttermost parts of the earth.
Така казва Господ: Ето, люде идат от северната страна, И велик народ ще се подигне от краищата на земята.
23 They lay hold on bow and spear; they are cruel, and have no mercy; their voice roareth like the sea, and they ride upon horses; every one set in array, as a man to the battle, against thee, O daughter of Zion.
Лък и копие държат, Жестоки са, и немилостиви; Гласът им бучи като море, Възседнали са на коне, Всеки опълчен, както мъж за бой, Против тебе, дъщерьо сионова.
24 We have heard the fame thereof; our hands wax feeble: anguish hath taken hold of us, [and] pangs as of a woman in travail.
Откакто сме чули вест за тях Ръцете ни ослабнаха, Мъки ни обзеха и болки, Като на жена, която ражда.
25 Go not forth into the field, nor walk by the way; for [there is] the sword of the enemy, [and] terror on every side.
Не излизайте на полето, и на път не ходете, Защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.
26 O daughter of my people, gird thee with sackcloth, and wallow thyself in ashes: make thee mourning, as for an only son, most bitter lamentation; for the spoiler shall suddenly come upon us.
Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, Заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.
27 I have made thee a tower [and] a fortress among my people; that thou mayest know and try their way.
Поставих те изпитател и крепост между людете Си, За да узнаеш и да изпиташ пътя им.
28 They are all grievous revolters, going about with slanders; they are brass and iron: they all of them deal corruptly.
Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.
29 The bellows blow fiercely; the lead is consumed of the fire: in vain do they go on refining; for the wicked are not plucked away.
Духалото изгоря; оловото се изпояде от огъня: Разтопителят напразно разтопява, Защото злите не се отделиха.
30 Refuse silver shall men call them, because the LORD hath rejected them.
Сребро за смет ще ги нарекат, Защото Господ ги е отхвърлил.
