Isaiah 33
1 Woe to thee that spoilest, and thou wast not spoiled; and dealest treacherously, and they dealt not treacherously with thee! When thou hast ceased to spoil, thou shalt be spoiled; and when thou hast made an end to deal treacherously, they shall deal treacherously with thee.
Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе на се постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.
2 O LORD, be gracious unto us; we have waited for thee: be thou their arm every morning, our salvation also in the time of trouble.
Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.
3 At the noise of the tumult the peoples are fled; at the lifting up of thyself the nations are scattered.
От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.
4 And your spoil shall be gathered as the caterpiller gathereth: as locusts leap shall they leap upon it.
И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея, както скача скакалец
5 The LORD is exalted; for he dwelleth on high: he hath filled Zion with judgment and righteousness.
Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.
6 And there shall be stability in thy times, abundance of salvation, wisdom and knowledge: the fear of the LORD is his treasure.
А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.
7 Behold, their valiant ones cry without: the ambassadors of peace weep bitterly.
Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво
8 The highways lie waste, the wayfaring man ceaseth: he hath broken the covenant, he hath despised the cities, he regardeth not man.
Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.
9 The land mourneth and languisheth: Lebanon is ashamed and withereth away: Sharon is like a desert; and Bashan and Carmel shake off [their leaves].
Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.
10 How will I arise, saith the LORD; now will I lift up myself; now will I be exalted.
Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.
11 Ye shall conceive chaff, ye shall bring forth stubble: your breath is a fire that shall devour you.
Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде,
12 And the peoples shall be as the burnings of lime: as thorns cut down, that are burned in the fire.
И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.
13 Hear, ye that are far off, what I have done; and, ye that are near, acknowledge my might.
Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.
14 The sinners in Zion are afraid; trembling hath surprised the godless ones. Who among us shall dwell with the devouring fire? who among us shall dwell with everlasting burnings?
Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от вас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от вас ще обитава при вечни пламъци?
15 He that walketh righteously, and speaketh uprightly; he that despiseth the gain of oppressions, that shaketh his hands from holding of bribes, that stoppeth his ears from hearing of blood, and shutteth his eyes from looking upon evil;
Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото,
16 He shall dwell on high: his place of defence shall be the munitions of rocks: his bread shall be given [him]; his waters shall be sure.
Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.
17 Thine eyes shall see the king in his beauty: they shall behold a far stretching land.
Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.
18 Thine heart shall muse on the terror: where is he that counted, where is he that weighed [the tribute]? where is he that counted the towers?
Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки: Где е този, който броеше кулите?
19 Thou shalt not see the fierce people, a people of a deep speech that thou canst not perceive; of a strange tongue that thou canst not understand.
Няма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.
20 Look upon Zion, the city of our solemnities: thine eyes shall see Jerusalem a quiet habitation, a tent that shall not be removed, the stakes whereof shall never be plucked up, neither shall any of the cords thereof be broken.
Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Щатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.
21 But there the LORD will be with us in majesty, a place of broad rivers and streams; wherein shall go no galley with oars, neither shall gallant ship pass thereby.
Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.
22 For the LORD is our judge, the LORD is our lawgiver, the LORD is our king; he will save us.
Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.
23 Thy tacklings are loosed; they could not strengthen the foot of their mast, they could not spread the sail: then was the prey of a great spoil divided; the lame took the prey.
Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.
24 And the inhabitant shall not say, I am sick: the people that dwell therein shall be forgiven their iniquity.
И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.
