< Genesis 35 >
1 And God said unto Jacob, Arise, go up to Beth-el, and dwell there: and make there an altar unto God, who appeared unto thee when thou fleddest from the face of Esau thy brother.
След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
2 Then Jacob said unto his household, and to all that were with him, Put away the strange gods that are among you, and purify yourselves, and change your garments:
Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;
3 and let us arise, and go up to Beth-el; and I will make there an altar unto God, who answered me in the day of my distress, and was with me in the way which I went.
и да станем да отидем във Ветил, и там да издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходех.
4 And they gave unto Jacob all the strange gods which were in their hand, and the rings which were in their ears; and Jacob hid them under the oak which was by Shechem.
И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем.
5 And they journeyed: and a great terror was upon the cities that were round about them, and they did not pursue after the sons of Jacob.
След това си тръгнаха; и страх Божий беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове.
6 So Jacob came to Luz, which is in the land of Canaan (the same is Beth-el), he and all the people that were with him.
И тъй, Яков дойде в Луз, ( който е Ветил ), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него.
7 And he built there an altar, and called the place El-beth-el: because there God was revealed unto him, when he fled from the face of his brother.
И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог.
8 And Deborah Rebekah’s nurse died, and she was buried below Beth-el under the oak: and the name of it was called Allon-bacuth.
По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова се наименува Дъба на Плача.
9 And God appeared unto Jacob again, when he came from Paddan-aram, and blessed him.
И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови.
10 And God said unto him, Thy name is Jacob: thy name shall not be called any more Jacob, but Israel shall be thy name: and he called his name Israel.
Каза му Бог: Името ти наистина е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил.
11 And God said unto him, I am God Almighty: be fruitful and multiply; a nation and a company of nations shall be of thee, and kings shall come out of thy loins;
Бог му рече още: Аз Съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти;
12 and the land which I gave unto Abraham and Isaac, to thee I will give it, and to thy seed after thee will I give the land.
и земята, която дадох на Авраама и на Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.
13 And God went up from him in the place where he spake with him.
Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори.
14 And Jacob set up a pillar in the place where he spake with him, a pillar of stone: and he poured out a drink offering thereon, and poured oil thereon.
И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло.
15 And Jacob called the name of the place where God spake with him, Beth-el.
И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил.
16 And they journeyed from Beth-el; and there was still some way to come to Ephrath: and Rachel travailed, and she had hard labour.
След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.
17 And it came to pass, when she was in hard labour, that the midwife said unto her, Fear not; for now thou shalt have another son.
А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син.
18 And it came to pass, as her soul was in departing (for she died), that she called his name Ben-oni: but his father called him Benjamin.
А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони, а баща му го нарече Вениамин.
19 And Rachel died, and was buried in the way to Ephrath (the same is Beth-lehem).
Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем).
20 And Jacob set up a pillar upon her grave: the same is the Pillar of Rachel’s grave unto this day.
И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб.
21 And Israel journeyed, and spread his tent beyond the tower of Eder.
Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.
22 And it came to pass, while Israel dwelt in that land, that Reuben went and lay with Bilhah his father’s concubine: and Israel heard of it. Now the sons of Jacob were twelve:
И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. Якововите синове бяха дванадесет души:
23 the sons of Leah; Reuben, Jacob’s firstborn, and Simeon, and Levi, and Judah, and Issachar, and Zebulun:
синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон;
24 the sons of Rachel; Joseph and Benjamin:
синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин;
25 and the sons of Bilhah, Rachel’s handmaid; Dan and Naphtali:
а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;
26 and the sons of Zilpah, Leah’s handmaid; Gad and Asher: these are the sons of Jacob, which were born to him in Paddan-aram.
и синовете на Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.
27 And Jacob came unto Isaac his father to Mamre, to Kiriath-arba (the same is Hebron), where Abraham and Isaac sojourned.
После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли.
28 And the days of Isaac were an hundred and fourscore years.
И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години.
29 And Isaac gave up the ghost, and died, and was gathered unto his people, old and full of days: and Esau and Jacob his sons buried him.
И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си и; и синовете му Исав и Яков го погребаха.