Genesis 30
1 And when Rachel saw that she bare Jacob no children, Rachel envied her sister; and she said unto Jacob, Give me children, or else I die.
А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: Дай ми чада, иначе аз ще умра.
2 And Jacob’s anger was kindled against Rachel: and he said, Am I in God’s stead, who hath withheld from thee the fruit of the womb?
А Яков се разгневи на Рахил и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?
3 And she said, Behold my maid Bilhah, go in unto her; that she may bear upon my knees, and I also may obtain children by her.
А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.
4 And she gave him Bilhah her handmaid to wife: and Jacob went in unto her.
И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.
5 And Bilhah conceived, and bare Jacob a son.
И Вала зачна и роди син на Якова.
6 And Rachel said, God hath judged me, and hath also heard my voice, and hath given me a son: therefore called she his name Dan.
Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан.
7 And Bilhah Rachel’s handmaid conceived again, and bare Jacob a second son.
И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.
8 And Rachel said, With mighty wrestlings have I wrestled with my sister, and have prevailed: and she called his name Naphtali.
Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефталим
9 When Leah saw that she had left bearing, she took Zilpah her handmaid, and gave her to Jacob to wife.
Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа, та я даде на Якова за жена.
10 And Zilpah Leah’s handmaid bare Jacob a son.
И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.
11 And Leah said, Fortunate! and she called his name Gad.
И рече Лия: Щастие дойде; затова го наименува Гад.
12 And Zilpah Leah’s handmaid bare Jacob a second son.
И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Якова.
13 And Leah said, Happy am I! for the daughters will call me happy: and she called his name Asher.
Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир
14 And Reuben went in the days of wheat harvest, and found mandrakes in the field, and brought them unto his mother Leah. Then Rachel said to Leah, Give me, I pray thee, of thy son’s mandrakes.
И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
15 And she said unto her, Is it a small matter that thou hast taken away my husband? and wouldest thou take away my son’s mandrakes also? And Rachel said, Therefore he shall lie with thee to-night for thy son’s mandrakes.
А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
16 And Jacob came from the field in the evening, and Leah went out to meet him, and said, Thou must come in unto me; for I have surely hired thee with my son’s mandrakes. And he lay with her that night.
И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.
17 And God hearkened unto Leah, and she conceived, and bare Jacob a fifth son.
И Бог послуша Лия; и тя зачна, и роди пети син на Якова.
18 And Leah said, God hath given me my hire, because I gave my handmaid to my husband: and she called his name Issachar.
Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар.
19 And Leah conceived again, and bare a sixth son to Jacob.
И Лия пак зачна, и роди шести син на Якова.
20 And Leah said, God hath endowed me with a good dowry; now will my husband dwell with me, because I have borne him six sons: and she called his name Zebulun.
И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон.
21 And afterwards she bare a daughter, and called her name Dinah.
И после роди дъщеря, която наименува Дина.
22 And God remembered Rachel, and God hearkened to her, and opened her womb.
След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.
23 And she conceived, and bare a son: and said, God hath taken away my reproach:
Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.
24 and she called his name Joseph, saying, The LORD add to me another son.
И наименува го Иосиф
25 And it came to pass, when Rachel had borne Joseph, that Jacob said unto Laban, Send me away, that I may go unto mine own place, and to my country.
А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
26 Give me my wives and my children for whom I have served thee, and let me go: for thou knowest my service wherewith I have served thee.
Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27 And Laban said unto him, If now I have found favour in thine eyes, [tarry]: [for] I have divined that the LORD hath blessed me for thy sake.
А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.
28 And he said, Appoint me thy wages, and I will give it.
Рече още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.
29 And he said unto him, Thou knowest how I have served thee, and how thy cattle hath fared with me.
А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.
30 For it was little which thou hadst before I came, and it hath increased unto a multitude; and the LORD hath blessed thee whithersoever I turned: and now when shall I provide for mine own house also?
Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?
31 And he said, What shall I give thee? And Jacob said, Thou shalt not give me aught: if thou wilt do this thing for me, I will again feed thy flock and keep it.
А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и стадото ти;
32 I will pass through all thy flock today, removing from thence every speckled and spotted one, and every black one among the sheep, and the spotted and speckled among the goats: and [of such] shall be my hire.
ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра, и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.
33 So shall my righteousness answer for me hereafter, when thou shalt come concerning my hire that is before thee: every one that is not speckled and spotted among the goats, and black among the sheep, that [if found] with me shall be counted stolen.
И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.
34 And Laban said, Behold, I would it might be according to thy word.
И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.
35 And he removed that day the he-goats that were ringstraked and spotted, and all the she-goats that were speckled and spotted, every one that had white in it, and all the black ones among the sheep, and gave them into the hand of his sons;
И тъй, в същия ден, Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на Якововите синове
36 and he set three days’ journey betwixt himself and Jacob: and Jacob fed the rest of Laban’s flocks.
и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
37 And Jacob took him rods of fresh poplar, and of the almond and of the plane tree; and peeled white strakes in them, and made the white appear which was in the rods.
Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор, и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.
38 And he set the rods which he had peeled over against the flocks in the gutters in the watering troughs where the flocks came to drink; and they conceived when they came to drink.
Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,
39 And the flocks conceived before the rods, and the flocks brought forth ringstraked, speckled, and spotted.
то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.
40 And Jacob separated the lambs, and set the faces of the flocks toward the ringstraked and all the black in the flock of Laban; and he put his own droves apart, and put them not unto Laban’s flock.
И Яков отлъчваше агнетата, и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно и не ги тури с Лавановите овци.
41 And it came to pass, whensoever the stronger of the flock did conceive, that Jacob laid the rods before the eyes of the flock in the gutters, that they might conceive among the rods;
И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
42 but when the flock were feeble, he put them not in: so the feebler were Laban’s, and the stronger Jacob’s.
А когато те бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.
43 And the man increased exceedingly, and had large flocks, and maidservants and menservants, and camels and asses.
Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.
