Genesis 22
1 And it came to pass after these things, that God did prove Abraham, and said unto him, Abraham; and he said, Here am I.
След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
2 And he said, Take now thy son, thine only son, whom thou lovest, even Isaac, and get thee into the land of Moriah; and offer him there for a burnt offering upon one of the mountains which I will tell thee of.
И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принесе го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
3 And Abraham rose early in the morning, and saddled his ass, and took two of his young men with him, and Isaac his son; and he clave the wood for the burnt offering, and rose up, and went unto the place of which God had told him.
На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе се двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
4 On the third day Abraham lifted up his eyes, and saw the place afar off.
На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.
5 And Abraham said unto his young men, Abide ye here with the ass, and I and the lad will go yonder; and we will worship, and come again to you.
Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.
6 And Abraham took the wood of the burnt offering, and laid it upon Isaac his son; and he took in his hand the fire and the knife; and they went both of them together.
И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
7 And Isaac spake unto Abraham his father, and said, My father: and he said, Here am I, my son. And he said, Behold, the fire and the wood: but where is the lamb for a burnt offering?
Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
8 And Abraham said, God will provide himself the lamb for a burnt offering, my son: so they went both of them together.
И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
9 And they came to the place which God had told him of; and Abraham built the altar there, and laid the wood in order, and bound Isaac his son, and laid him on the altar, upon the wood.
А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дърветата.
10 And Abraham stretched forth his hand, and took the knife to slay his son.
И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
11 And the angel of the LORD called unto him out of heaven, and said, Abraham, Abraham: and he said, Here am I.
Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
12 And he said, Lay not thine hand upon the lad, neither do thou any thing unto him: for now I know that thou fearest God, seeing thou hast not withheld thy son, thine only son, from me.
И ангелът рече: да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже на пожали за Мене и сина си, единствения си син.
13 And Abraham lifted up his eyes, and looked, and behold, behind [him] a ram caught in the thicket by his horns: and Abraham went and took the ram, and offered him up for a burnt offering in the stead of his son.
Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
14 And Abraham called the name of that place Jehovah-jireh: as it is said to this day, In the mount of the LORD it shall be provided.
И Авраам наименува това място Иеова-ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
15 And the angel of the LORD called unto Abraham a second time out of heaven,
Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:
16 and said, By myself have I sworn, saith the LORD, because thou hast done this thing, and hast not withheld thy son, thine only son:
В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
17 that in blessing I will bless thee, and in multiplying I will multiply thy seed as the stars of the heaven, and as the sand which is upon the sea shore; and thy seed shall possess the gate of his enemies;
ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
18 and in thy seed shall all the nations of the earth be blessed; because thou hast obeyed my voice.
в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
19 So Abraham returned unto his young men, and they rose up and went together to Beer-sheba; and Abraham dwelt at Beer-sheba.
И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
20 And it came to pass after these things, that it was told Abraham, saying, Behold, Milcah, she also hath borne children unto thy brother Nahor;
А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:
21 Uz his firstborn, and Buz his brother, and Kemuel the father of Aram;
първородния му Уза, брата ми Вуза, Камуила Арамовия баща.
22 and Chesed, and Hazo, and Pildash, and Jidlaph, and Bethuel.
Кеседа, Азава, Фалдеса, Елдафа и Ватуила.
23 And Bethuel begat Rebekah: these eight did Milcah bear to Nahor, Abraham’s brother.
А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.
24 And his concubine, whose name was Reumah, she also bare Tebah, and Gaham, and Tahash, and Maacah.
Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.
