Ezekiel 19
1 Moreover, take thou up a lamentation for the princes of Israel,
При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:
2 and say, What was thy mother? A lioness: she couched among lions, in the midst of the young lions she nourished her whelps.
Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.
3 And she brought up one of her whelps; he became a young lion: and he learned to catch the prey, he devoured men.
Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.
4 The nations also heard of him; he was taken in their pit: and they brought him with hooks unto the land of Egypt.
И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им, И с куки го закараха в Египетската земя.
5 Now when she saw that she had waited, and her hope was lost, then she took another of her whelps, and made him a young lion.
А тя като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.
6 And he went up and down among the lions, he became a young lion: and he learned to catch the prey, he devoured men.
И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.
7 And he knew their palaces, and laid waste their cities; and the land was desolate, and the fulness thereof, because of the noise of his roaring.
Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.
8 Then the nations set against him on every side from the provinces: and they spread their net over him; he was taken in their pit.
Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.
9 And they put him in a cage with hooks, and brought him to the king of Babylon; they brought him into strong holds, that his voice should no more be heard upon the mountains of Israel.
И с куки го туриха в решетка Та го закараха при Вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласа му По Израилевите планини.
10 Thy mother was like a vine, in thy blood, planted by the waters: she was fruitful and full of branches by reason of many waters.
Майка ти, с жизненост като твоята, Беше като лоза, посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.
11 And she had strong rods for the sceptres of them that bare rule, and their stature was exalted among the thick boughs, and they were seen in their height with the multitude of their branches.
Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна нависоко всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.
12 But she was plucked up in fury, she was cast down to the ground, and the east wind dried up her fruit: her strong rods were broken off and withered; the fire consumed them.
Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха и изсъхнаха; Огън ги изяде.
13 And now she is planted in the wilderness, in a dry and thirsty land.
А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.
14 And fire is gone out of the rods of her branches, it hath devoured her fruit, so that there is in her no strong rod to be a sceptre to rule. This is a lamentation, and shall be for a lamentation.
И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма вече в нея жезъл достатъчно як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.
