Deuteronomy 4
1 And now, O Israel, hearken unto the statutes and unto the judgments, which I teach you, for to do them; that ye may live, and go in and possess the land which the LORD, the God of your fathers, giveth you.
Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви.
2 Ye shall not add unto the word which I command you, neither shall ye diminish from it, that ye may keep the commandments of the LORD your God which I command you.
Да не притурите нищо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа нашият Бог, които ви заповядвам.
3 Your eyes have seen what the LORD did because of Baal-peor: for all the men that followed Baal-peor, the LORD thy God hath destroyed them from the midst of thee.
Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора.
4 But ye that did cleave unto the LORD your God are alive every one of you this day.
А вие, които сте се привързали при Господа вашият Бог, всички сте живи днес.
5 Behold, I have taught you statutes and judgments, even as the LORD my God commanded me, that ye should do so in the midst of the land whither ye go in to possess it.
Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според тях в земята, в която влизате да я наследите.
6 Keep therefore and do them; for this is your wisdom and your understanding in the sight of the peoples, which shall hear all these statutes, and say, Surely this great nation is a wise and understanding people.
И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са тия на тоя велик народ.
7 For what great nation is there, that hath a god so nigh unto them, as the LORD our God is whensoever we call upon him?
Защото кой народ е толкова велик щото да има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог близо при нас всеки път, когато Го призоваваме?
8 And what great nation is there, that hath statutes and judgments so righteous as all this law, which I set before you this day?
Или кой народ е толкова велик щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто и целият тоя закон, който излагам пред вас днес?
9 Only take heed to thyself, and keep thy soul diligently, lest thou forget the things which thine eyes saw, and lest they depart from thy heart all the days of thy life; but make them known unto thy children and thy children’s children;
Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си;
10 the day that thou stoodest before the LORD thy God in Horeb, when the LORD said unto me, Assemble me the people, and I will make them hear my words, that they may learn to fear me all the days that they live upon the earth, and that they may teach their children.
предавай им за деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си на това.
11 And ye came near and stood under the mountain; and the mountain burned with fire unto the heart of heaven, with darkness, cloud, and thick darkness.
Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак.
12 And the LORD spake unto you out of the midst of the fire: ye heard the voice of words, but ye saw no form; only [ye heard] a voice.
Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас чухте.
13 And he declared unto you his covenant, which he commanded you to perform, even the ten commandments; and he wrote them upon two tables of stone.
И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.
14 And the LORD commanded me at that time to teach you statutes and judgments, that ye might do them in the land whither ye go over to possess it.
И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.
15 Take ye therefore good heed unto yourselves; for ye saw no manner of form on the day that the LORD spake unto you in Horeb out of the midst of the fire:
Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ),
16 lest ye corrupt yourselves, and make you a graven image in the form of any figure, the likeness of male or female,
да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,
17 the likeness of any beast that is on the earth, the likeness of any winged fowl that flieth in the heaven,
подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,
18 the likeness of any thing that creepeth on the ground, the likeness of any fish that is in the water under the earth:
подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;
19 and lest thou lift up thine eyes unto heaven, and when thou seest the sun and the moon and the stars, even all the host of heaven, thou be drawn away and worship them, and serve them, which the LORD thy God hath divided unto all the peoples under the whole heaven.
и да не би, като подигнеш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.
20 But the LORD hath taken you, and brought you forth out of the iron furnace, out of Egypt, to be unto him a people of inheritance, as at this day.
А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес.
21 Furthermore the LORD was angry with me for your sakes, and sware that I should not go over Jordan, and that I should not go in unto that good land, which the LORD thy God giveth thee for an inheritance:
При това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, който Господ твоят Бог ти дава за наследство,
22 but I must die in this land, I must not go over Jordan: but ye shall go over, and possess that good land.
но да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя.
23 Take heed unto yourselves, lest ye forget the covenant of the LORD your God, which he made with you, and make you a graven image in the form of any thing which the LORD thy God hath forbidden thee.
Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, да не би да си направите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил;
24 For the LORD thy God is a devouring fire, a jealous God.
защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.
25 When thou shalt beget children, and children’s children, and ye shall have been long in the land, and shall corrupt yourselves, and make a graven image in the form of any thing, and shall do that which is evil in the sight of the LORD thy God, to provoke him to anger:
Когато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,
26 I call heaven and earth to witness against you this day, that ye shall soon utterly perish from off the land whereunto ye go over Jordan to possess it; ye shall not prolong your days upon it, but shall utterly be destroyed.
днес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени.
27 And the LORD shall scatter you among the peoples, and ye shall be left few in number among the nations, whither the LORD shall lead you away.
Господ ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе.
28 And there ye shall serve gods, the work of men’s hands, wood and stone, which neither see, nor hear, nor eat, nor smell.
Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат.
29 But if from thence ye shall seek the LORD thy God, thou shalt find him, if thou search after him with all thy heart and with all thy soul.
Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.
30 When thou art in tribulation, and all these things are come upon thee, in the latter days thou shalt return to the LORD thy God, and hearken unto his voice:
Когато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после се обърнат към Господа твоя Бог и послушат гласа Му,
31 for the LORD thy God is a merciful God; he will not fail thee, neither destroy thee, nor forget the covenant of thy fathers which he sware unto them.
то, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.
32 For ask now of the days that are past, which were before thee, since the day that God created man upon the earth, and from the one end of heaven unto the other, whether there hath been [any such thing] as this great thing is, or hath been heard like it?
Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него?
33 Did ever people hear the voice of God speaking out of the midst of the fire, as thou hast heard, and live?
Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи?
34 Or hath God assayed to go and take him a nation from the midst of [another] nation, by temptations, by signs, and by wonders, and by war, and by a mighty hand, and by a stretched out arm, and by great terrors, according to all that the LORD your God did for you in Egypt before your eyes?
Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред друг народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви?
35 Unto thee it was shewed, that thou mightest know that the LORD he is God; there is none else beside him.
На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него.
36 Out of heaven he made thee to hear his voice, that he might instruct thee: and upon earth he made thee to see his great fire; and thou heardest his words out of the midst of the fire.
За да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.
37 And because he loved thy fathers, therefore he chose their seed after them, and brought thee out with his presence, with his great power, out of Egypt;
И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет,
38 to drive out nations from before thee greater and mightier than thou, to bring thee in, to give thee their land for an inheritance, as at this day.
за да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес.
39 Know therefore this day, and lay it to thine heart, that the LORD he is God in heaven above and upon the earth beneath: there is none else.
Познай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.
40 And thou shalt keep his statutes, and his commandments, which I command thee this day, that it may go well with thee, and with thy children after thee, and that thou mayest prolong thy days upon the land, which the LORD thy God giveth thee, for ever.
И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, който Господ твоят Бог ти дава.
41 Then Moses separated three cities beyond Jordan toward the sunrising;
Тогава Моисей отдели от града оттатък Иордан към изгрева на слънцето,
42 that the manslayer might flee thither, which slayeth his neighbour unawares, and hated him not in time past; and that fleeing unto one of these cities he might live:
за да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив.
43 [namely], Bezer in the wilderness, in the plain country, for the Reubenites; and Ramoth in Gilead, for the Gadites; and Golan in Bashan, for the Manassites.
Те бяха: Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаад, в земята на гадците и Голан във Васан, в земята на манасийците.
44 And this is the law which Moses set before the children of Israel:
И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните;
45 these are the testimonies, and the statutes, and the judgments, which Moses spake unto the children of Israel, when they came forth out of Egypt;
ето, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет
46 beyond Jordan, in the valley over against Beth-peor, in the land of Sihon king of the Amorites, who dwelt at Heshbon, whom Moses and the children of Israel smote, when they came forth out of Egypt:
оттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет,
47 and they took his land in possession, and the land of Og king of Bashan, the two kings of the Amorites, which were beyond Jordan toward the sunrising;
като превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето,
48 from Aroer, which is on the edge of the valley of Arnon, even unto mount Sion (the same is Hermon),
от Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон),
49 and all the Arabah beyond Jordan eastward, even unto the sea of the Arabah, under the slopes of Pisgah.
и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.
