< Deuteronomy 26 >

1 And it shall be, when thou art come in unto the land which the LORD thy God giveth thee for an inheritance, and possessest it, and dwellest therein;
Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и я завладееш и се заселиш в нея,
2 that thou shalt take of the first of all the fruit of the ground, which thou shalt bring in from thy land that the LORD thy God giveth thee; and thou shalt put it in a basket, and shalt go unto the place which the LORD thy God shall choose to cause his name to dwell there.
тогава да вземеш от първите на всичките земни плодове, които събереш от земята, която Господ твоят Бог ти дава и, като ги туриш в кошницата, да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да установи Името Си там.
3 And thou shalt come unto the priest that shall be in those days, and say unto him, I profess this day unto the LORD thy God, that I am come unto the land which the LORD sware unto our fathers for to give us.
Да отидеш при оня, който е свещеник в онова време и да му речеш: Признавам днес пред Господа твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се е клел на бащите ни, че ще ни я даде.
4 And the priest shall take the basket out of thine hand, and set it down before the altar of the LORD thy God.
Тогава свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред олтара на Господа твоя Бог.
5 And thou shalt answer and say before the LORD thy God, A Syrian ready to perish was my father, and he went down into Egypt, and sojourned there, few in number; and he became there a nation, great, mighty, and populous:
А ти да проговориш, казвайки пред Господа твоя Бог: Праотец ми, когато беше скитник сириец, слезе в Египет, гдето престоя, на брой малко човеци, а там стана народ голям, силен и многочислен.
6 and the Egyptians evil entreated us, and afflicted us, and laid upon us hard bondage:
Но египтяните се отнасяха зле с нас и ни притесниха, и ни натовариха с тежка работа;
7 and we cried unto the LORD, the God of our fathers, and the LORD heard our voice, and saw our affliction, and our toil, and our oppression:
а като извикахме към Господа Бога на бащите ни, Господ послуша гласа ни и погледна на унижението ни, труда ни и угнетението ни.
8 and the LORD brought us forth out of Egypt with a mighty hand, and with an outstretched arm, and with great terribleness, and with signs, and with wonders:
Господ ни изведе из Египет със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса;
9 and he hath brought us into this place, and hath given us this land, a land flowing with milk and honey.
и ни е въвел в това място, и ни е дал тая земя, земя гдето текат мляко и мед.
10 And now, behold, I have brought the first of the fruit of the ground, which thou, O LORD, hast given me. And thou shalt set it down before the LORD thy God, and worship before the LORD thy God:
За това, ето, донесох сега първите от плодовете на земята, която си ми дал Ти, Господи. Тогава да ги поставиш пред Господа твоя Бог и да се поклониш пред Господа твоя Бог.
11 and thou shalt rejoice in all the good which the LORD thy God hath given unto thee, and unto thine house, thou, and the Levite, and the stranger that is in the midst of thee.
И да се развеселиш ти, левитинът и пришелецът, който е всред вас, във всичките блага, които Господ твоят Бог е дал на тебе и на дома ти.
12 When thou hast made an end of tithing all the tithe of thine increase in the third year, which is the year of tithing, then thou shalt give it unto the Levite, to the stranger, to the fatherless, and to the widow, that they may eat within thy gates, and be filled;
Когато в третата година, годината за плащане десетъците, свършиш отделянето на всичките десетъци на рожбите си, и ги дадеш на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат отвътре градовете ти и се наситят,
13 and thou shalt say before the LORD thy God, I have put away the hallowed things out of mine house, and also have given them unto the Levite, and unto the stranger, to the fatherless, and to the widow, according to all thy commandment which thou hast commanded me: I have not transgressed any of thy commandments, neither have I forgotten them:
тогава да речеш пред Господа твоя Бог: Напълно изнесох от къщата си посветените десетъци и дадох ги на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките заповеди, които си ми заповядал; аз не съм престъпил ни една от заповедите Ти, нито съм ги забравил;
14 I have not eaten thereof in my mourning, neither have I put away thereof, being unclean, nor given thereof for the dead: I have hearkened to the voice of the LORD my God, I have done according to all that thou hast commanded me.
не съм ял от десетъците във време на жалейката си, нито съм ги иждивил за нечисто нещо, нито съм дал от тях за мъртвец; послушах гласа на Господа моя Бог; сторих според всичко, което си ми заповядал.
15 Look down from thy holy habitation, from heaven, and bless thy people Israel, and the ground which thou hast given us, as thou swarest unto our fathers, a land flowing with milk and honey.
Погледни от светото Си жилище, от небето, и благослови людете Си Израиля, и земята, която си ни дал според както си се клел на бащите ни, земя гдето текат мляко и мед.
16 This day the LORD thy God commandeth thee to do these statutes and judgments: thou shalt therefore keep and do them with all thine heart, and with all thy soul.
Днес Господ твоят Бог ти заповядва да изпълниш тия повеления и съдби; за това, пази ги и ги изпълнявай с цялото си сърце и с цялата си душа.
17 Thou hast avouched the LORD this day to be thy God, and that thou shouldest walk in his ways, and keep his statutes, and his commandments, and his judgments, and hearken unto his voice:
Днес ти си заявил, че Иеова е твоят Бог и, че ще ходиш в Неговите пътища, ще пазиш повеленията Му, заповедите Му и съдбите Му и ще слушаш Неговия глас;
18 and the LORD hath avouched thee this day to be a peculiar people unto himself, as he hath promised thee, and that thou shouldest keep all his commandments;
а Господ днес е заявил, че ти ще бъдеш Негов собствен народ, както ти се е обещал, за да пазиш всичките Негови заповеди,
19 and to make thee high above all nations which he hath made, in praise, and in name, and in honour; and that thou mayest be an holy people unto the LORD thy God, as he hath spoken.
и за да те постави по-високо от всичките народи, които е направил, за похвала, за именитост и за слава, и за да сте люде свети на Господа твоя Бог, според както Той е говорил.

< Deuteronomy 26 >