2 Samuel 22
1 And David spake unto the LORD the words of this song in the day that the LORD delivered him out of the hand of all his enemies, and out of the hand of Saul:
Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 and he said, The LORD is my rock, and my fortress, and my deliverer, even mine;
и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 The God of my rock, in him will I trust; my shield and the horn of my salvation, my high tower, and my refuge; my saviour, thou savest me from violence.
Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 I will call upon the LORD, who is worthy to be praised: so shall I be saved from mine enemies.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 For the waves of death compassed me, the floods of ungodliness made me afraid.
Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
7 In my distress I called upon the LORD, yea, I called unto my God: and he heard my voice out of his temple, and my cry [came] into his ears.
В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 Then the earth shook and trembled, the foundations of heaven moved and were shaken, because he was wroth.
Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 There went up a smoke out of his nostrils, and fire out of his mouth devoured: coals were kindled by it.
Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 He bowed the heavens also, and came down; and thick darkness was under his feet.
Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 And he rode upon a cherub, and did fly: yea, he was seen upon the wings of the wind.
Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 And he made darkness pavilions round about him, gathering of waters, thick clouds of the skies.
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 At the brightness before him coals of fire were kindled.
От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 The LORD thundered from heaven, and the Most High uttered his voice.
Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 And he sent out arrows, and scattered them; lightning, and discomfited them.
И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 Then the channels of the sea appeared, the foundations of the world were laid bare, by the rebuke of the LORD, at the blast of the breath of his nostrils.
Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 He sent from on high, he took me; he drew me out of many waters;
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 He delivered me from my strong enemy, from them that hated me; for they were too mighty for me.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 They came upon me in the day of my calamity: but the LORD was my stay.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 He brought me forth also into a large place: he delivered me, because he delighted in me.
И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 The LORD rewarded me according to my righteousness: according to the cleanness of my hands hath he recompensed me.
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 For I have kept the ways of the LORD, and have not wickedly departed from my God.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 For all his judgments were before me: and as for his statutes, I did not depart from them.
Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 I was also perfect toward him, and I kept myself from mine iniquity.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 Therefore hath the LORD recompensed me according to my righteousness; according to my cleanness in his eyesight.
Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 With the merciful thou wilt shew thyself merciful, with the perfect man thou wilt shew thyself perfect;
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 With the pure thou wilt shew thyself pure; and with the perverse thou wilt shew thyself froward.
Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 And the afflicted people thou wilt save: but thine eyes are upon the haughty, that thou mayest bring them down.
Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 For thou art my lamp, O LORD: and the LORD will lighten my darkness.
Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 For by thee I run upon a troop: by my God do I leap over a wall.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 As for God, his way is perfect: the word of the LORD is tried; he is a shield unto all them that trust in him.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 For who is God, save the LORD? and who is a rock, save our God?
Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 God is my strong fortress: and he guideth the perfect in his way.
Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 He maketh his feet like hinds’ [feet]: and setteth me upon my high places.
Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 He teacheth my hands to war; so that mine arms do bend a bow of brass.
Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Thou hast also given me the shield of thy salvation: and thy gentleness hath made me great.
Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Thou hast enlarged my steps under me, and my feet have not slipped.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 I have pursued mine enemies, and destroyed them; neither did I turn again till they were consumed.
Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 And I have consumed them, and smitten them through, that they cannot arise; yea, they are fallen under my feet.
Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 For thou hast girded me with strength unto the battle: thou hast subdued under me those that rose up against me.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 Thou hast also made mine enemies turn their backs unto me, that I might cut off them that hate me.
Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 They looked, but there was none to save; even unto the LORD, but he answered them not.
Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Then did I beat them small as the dust of the earth, I did stamp them as the mire of the streets, and did spread them abroad.
Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Thou also hast delivered me from the strivings of my people; thou hast kept me to be the head of the nations: a people whom I have not known shall serve me.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 The strangers shall submit themselves unto me: as soon as they hear of me, they shall obey me.
Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 The strangers shall fade away, and shall come trembling out of their close places.
Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 The LORD liveth; and blessed be my rock; and exalted be the God of the rock of my salvation:
Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Even the God that executeth vengeance for me, and bringeth down peoples under me,
Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 And that bringeth me forth from mine enemies: yea, thou liftest me up above them that rise up against me: thou deliverest me from the violent man.
И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 Therefore I will give thanks unto thee, O LORD, among the nations, and will sing praises unto thy name.
Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 Great deliverance giveth he to his king: and sheweth lovingkindness to his anointed, to David and to his seed, for evermore.
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
