1 Kings 10
1 And when the queen of Sheba heard of the fame of Solomon concerning the name of the LORD, she came to prove him with hard questions.
И Савската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господното име, дойде да го опита с мъчни за нея въпроси.
2 And she came to Jerusalem with a very great train, with camels that bare spices, and very much gold, and precious stones: and when she was come to Solomon, she communed with him of all that was in her heart.
Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.
3 And Solomon told her all her questions: there was not any thing hid from the king which he told her not.
И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което на можа да й обясни.
4 And when the queen of Sheba had seen all the wisdom of Solomon, and the house that he had built,
А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата който бе построил,
5 and the meat of his table, and the sitting of his servants, and the attendance of his ministers, and their apparel, and his cupbearers, and his ascent by which he went up unto the house of the LORD; there was no more spirit in her.
ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.
6 And she said to the king, It was a true report that I heard in mine own land of thine acts, and of thy wisdom.
И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.
7 Howbeit I believed not the words, until I came, and mine eyes had seen it: and, behold, the half was not told me: thy wisdom and prosperity exceedeth the fame which I heard.
Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти о благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.
8 Happy are thy men, happy are these thy servants, which stand continually before thee, [and] that hear thy wisdom.
Честити мажете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.
9 Blessed be the LORD thy God, which delighted in thee, to set thee on the throne of Israel: because the LORD loved Israel for ever, therefore made he thee king, to do judgment and justice.
Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.
10 And she gave the king an hundred and twenty talents of gold, and of spices very great store, and precious stones: there came no more such abundance of spices as these which the queen of Sheba gave to king Solomon.
И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.
11 And the navy also of Hiram, that brought gold from Ophir, brought in from Ophir great plenty of almug trees and precious stones.
Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.
12 And the king made of the almug trees pillars for the house of the LORD, and for the king’s house, harps also and psalteries for the singers: there came no such almug trees, nor were seen, unto this day.
А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждали до днес.
13 And king Solomon gave to the queen of Sheba all her desire, whatsoever she asked, beside that which Solomon gave her of his royal bounty. So she turned, and went to her own land, she and her servants.
И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.
14 Now the weight of gold that came to Solomon in one year was six hundred threescore and six talents of gold,
А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,
15 beside [that which] the chapmen [brought], and the traffic of the merchants, and of all the kings of the mingled people, and of the governors of the country.
освен онова, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.
16 And king Solomon made two hundred targets of beaten gold: six hundred [shekels] of gold went to one target.
И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит:
17 And [he made] three hundred shields of beaten gold; three pounds of gold went to one shield: and the king put them in the house of the forest of Lebanon;
и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.
18 Moreover the king made a great throne of ivory, and overlaid it with the finest gold.
Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.
19 There were six steps to the throne, and the top of the throne was round behind: and there were stays on either side by the place of the seat, and two lions standing beside the stays.
Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.
20 And twelve lions stood there on the one side and on the other upon the six steps: there was not the like made in any kingdom.
А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.
21 And all king Solomon’s drinking vessels were of gold, and all the vessels of the house of the forest of Lebanon were of pure gold: none were of silver; it was nothing accounted of in the days of Solomon.
И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновото време.
22 For the king had at sea a navy of Tarshish with the navy of Hiram: once every three years came the navy of Tarshish, bringing gold, and silver, ivory, and apes, and peacocks.
Защото царят имаше на морето кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
23 So king Solomon exceeded all the kings of the earth in riches and in wisdom.
Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.
24 And all the earth sought the presence of Solomon, to hear his wisdom, which God had put in his heart.
И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.
25 And they brought every man his present, vessels of silver, and vessels of gold, and raiment, and armour, and spices, horses, and mules, a rate year by year.
И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.
26 And Solomon gathered together chariots and horsemen: and he had a thousand and four hundred chariots, and twelve thousand horsemen, which he bestowed in the chariot cities, and with the king at Jerusalem.
Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.
27 And the king made silver to be in Jerusalem as stones, and cedars made he to be as the sycomore trees that are in the lowland, for abundance.
И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.
28 And the horses which Solomon had were brought out of Egypt; and the king’s merchants received them in droves, each drove at a price.
И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с определена цена.
29 And a chariot came up and went out of Egypt for six hundred [shekels] of silver, and an horse for an hundred and fifty: and so for all the kings of the Hittites, and for the kings of Syria, did they bring them out by their means.
А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше в Ерусалим за шестстотин сребърни сикли и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия търговци.
