1 Corinthians 10
1 For I would not, brethren, have you ignorant, how that our fathers were all under the cloud, and all passed through the sea;
Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,
2 and were all baptized unto Moses in the cloud and in the sea;
и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,
3 and did all eat the same spiritual meat;
и всички да са яли от същата духовна храна,
4 and did all drink the same spiritual drink: for they drank of a spiritual rock that followed them: and the rock was Christ.
и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),
5 Howbeit with most of them God was not well pleased: for they were overthrown in the wilderness.
пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.
6 Now these things were our examples, to the intent we should not lust after evil things, as they also lusted.
А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.
7 Neither be ye idolaters, as were some of them; as it is written, The people sat down to eat and drink, and rose up to play.
Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".
8 Neither let us commit fornication, as some of them committed, and fell in one day three and twenty thousand.
Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
9 Neither let us tempt the Lord, as some of them tempted, and perished by the serpents.
Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитваха, и погинаха от змиите.
10 Neither murmur ye, as some of them murmured, and perished by the destroyer.
Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11 Now these things happened unto them by way of example; and they were written for our admonition, upon whom the ends of the ages are come. (aiōn g165)
А всичко това им се случи за примери, и се записа за поука нам, върху които са стигнали последните времена. (aiōn g165)
12 Wherefore let him that thinketh he standeth take heed lest he fall.
Тако щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
13 There hath no temptation taken you but such as man can bear: but God is faithful, who will not suffer you to be tempted above that ye are able; but will with the temptation make also the way of escape, that ye may be able to endure it.
Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
14 Wherefore, my beloved, flee from idolatry.
Затова, въблюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
15 I speak as to wise men; judge ye what I say.
Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
16 The cup of blessing which we bless, is it not a communion of the blood of Christ? The bread which we break, is it not a communion of the body of Christ?
Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме обещание в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
17 seeing that we, who are many, are one bread, one body: for we all partake of the one bread.
тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.
18 Behold Israel after the flesh: have not they which eat the sacrifices communion with the altar?
Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?
19 What say I then? that a thing sacrificed to idols is anything, or that an idol is anything?
Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.
20 But [I say], that the things which the Gentiles sacrifice, they sacrifice to devils, and not to God: and I would not that ye should have communion with devils.
Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
21 Ye cannot drink the cup of the Lord, and the cup of devils: ye cannot partake of the table of the Lord, and of the table of devils.
Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.
22 Or do we provoke the Lord to jealousy? are we stronger than he?
Или искаме да подбудим Господа на ревност? Ние по-силни ли сме от Него?
23 All things are lawful; but all things are not expedient. All things are lawful; but all things edify not.
Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.
24 Let no man seek his own, but [each] his neighbour’s [good].
Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.
25 Whatsoever is sold in the shambles, eat, asking no question for conscience sake;
Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си;
26 for the earth is the Lord’s, and the fulness thereof.
защото "Господна е земята и всичко що има в нея".
27 If one of them that believe not biddeth you [to a feast], and ye are disposed to go; whatsoever is set before you, eat, asking no question for conscience sake.
Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.
28 But if any man say unto you, This hath been offered in sacrifice, eat not, for his sake that shewed it, and for conscience sake:
Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта,
29 conscience, I say, not thine own, but the other’s; for why is my liberty judged by another conscience?
съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?)
30 If I by grace partake, why am I evil spoken of for that for which I give thanks?
Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
31 Whether therefore ye eat, or drink, or whatsoever ye do, do all to the glory of God.
И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
32 Give no occasion of stumbling, either to Jews, or to Greeks, or to the church of God:
Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;
33 even as I also please all men in all things, not seeking mine own profit, but the [profit] of the many, that they may be saved.
както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.
