Romans 13
1 Let everyone obey the supreme authorities. For no authority exists except by the will of God, and the existing authorities have been appointed by God.
Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.
2 Therefore the one who sets themself against the authorities is resisting God’s appointment, and those who resist will bring a judgment on themselves.
Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наретба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.
3 A good action has nothing to fear from rulers; a bad action has. Do you want to have no reason to fear the authorities? Then do what is good, and you will win their praise.
Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;
4 For they are God’s servants appointed for your good. But, if you do what is wrong, you may well be afraid; for the sword they carry is not without meaning! They are God’s servants to inflict his punishments on those who do wrong.
понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло.
5 You are bound, therefore, to obey, not only through fear of God’s punishments, but also as a matter of conscience.
Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.
6 This, too, is the reason for your paying taxes; for the officials are God’s officers, devoting themselves to this special work.
Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.
7 In all cases pay what is due from you – tribute where tribute is due, taxes where taxes are due, respect where respect is due, and honor where honor is due.
Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.
8 Owe nothing to anyone except love; for they who love their neighbor have satisfied the Law.
Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.
9 The commandments, ‘You must not commit adultery, you must not kill, you must not steal, you must not covet,’ and whatever other commandment there is, are all summed up in the words – ‘You must love your neighbor as you love yourself.’
Понеже [заповедите]: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".
10 Love never wrongs a neighbor. Therefore love fully satisfies the Law.
Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.
11 This I say, because you know the crisis that we have reached, for the time has already come for you to rouse yourselves from sleep; our salvation is nearer now than when we accepted the faith.
И това вършете като знаете времето, че часът е вече настъпил да се събудите от сън; защото спасението е по-близу до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.
12 The night is almost gone; the day is near. Therefore let us be done with the deeds of darkness, and arm ourselves with the weapons of light.
Нощта премина а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.
13 Being in the light of day, let us live becomingly, not in revelry and drunkenness, not in lust and licentiousness, not in quarreling and jealousy.
Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирове и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.
14 No! Arm yourselves with the spirit of the Lord Jesus Christ, and spend no thought on your earthly nature, to satisfy its cravings.
Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.
