Matthew 15
1 Then some Pharisees and teachers of the Law came to Jesus, and said,
Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
2 ‘How is it that your disciples break the traditions of our ancestors? For they do not wash their hands when they eat food.’
Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.
3 His reply was, ‘How is it that you on your side break God’s commandments out of respect for your own traditions?
А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4 For God said – “Honour your father and mother,” and “Anyone who abuses his father or mother shall suffer death,”
Защото Бог каза: “Почитай баща си и майка си”; и
5 but you say “Whenever anyone says to his father or mother ‘Whatever of mine might have been of service to you is set apart for God,’
Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,
6 he is in no way bound to honour his father.” In this way you have nullified the words of God for the sake of your traditions.
- той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.
7 Hypocrites! It was well said by Isaiah when he prophesied about you –
Лицемери! Добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал:
8 “This is a people that honour me with their lips, While their hearts are far removed from me;
“Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
9 but vainly do they worship me, For they teach but human precepts.”’
Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди”.
10 Then Jesus called the people to him, and said, ‘Listen, and mark my words.
И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!
11 It is not what enters a person’s mouth that defiles them, but what comes out from their mouth – that does defile them!’
Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12 His disciples came up to him, and said, ‘Do you know that the Pharisees were shocked on hearing what you said?’
Тогава се приближиха учениците Му и рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?
13 ‘Every plant,’ Jesus replied, ‘that my heavenly Father has not planted will be rooted up.
А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.
14 Leave them be; they are but blind guides; and, if one blind person guides another, both of them will fall into a ditch.’
Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
15 Peter spoke up, ‘Explain this saying to us.’
Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.
16 ‘What, do even you understand nothing yet?’ Jesus exclaimed.
А Той каза: И вие ли сте още без разумление.
17 ‘Don’t you see that whatever goes into the mouth passes into the stomach, and is afterwards expelled?
Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
18 But the things that come out of the mouth proceed from the heart, and it is these that defile a person;
А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
19 for out of the heart proceed evil thoughts – murder, adultery, sexual immorality, theft, perjury, slander.
Защото от сърцето произлизат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 These are the things that defile a person; but eating with unwashed hands does not defile a person.’
Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
21 On going away from that place, Jesus went to the country round Tyre and Sidon.
И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.
22 There, a Canaanite woman of that district came out and began calling to Jesus, ‘Take pity on me, Master, Son of David; my daughter is grievously possessed by a demon.’
И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23 But Jesus did not answer her a word; and his disciples came up and begged him to send her away. ‘She keeps calling out after us,’ they said.
Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.
24 ‘I was not sent,’ replied Jesus, ‘to anyone except the lost sheep of Israel.’
А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
25 But the woman came, and, bowing to the ground before him, said, ‘Master, help me.’
А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
26 ‘It is not fair,’ replied Jesus, ‘to take the children’s food and throw it to dogs.’
Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.
27 ‘Yes, Master,’ she said, ‘for even dogs do feed on the scraps that fall from their owners’ table.’
А тя рече: Така, Господи; ни и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
28 ‘Your faith is great,’ was his reply to the woman, ‘it will be as you wish!’ And her daughter was cured that very hour.
Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.
29 On leaving that place, Jesus went to the shore of the Sea of Galilee; and then went up the hill, and sat down.
И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.
30 Great crowds of people came to him, bringing with them those who were lame, crippled, blind, or dumb, and many others. They put them down at his feet, and he cured them;
И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;
31 and the crowds were astonished, when they saw the dumb talking, the cripples made sound, the lame walking about, and the blind with their sight restored; and they praised the God of Israel.
Така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32 Afterwards Jesus called his disciples to him, and said, ‘My heart is moved at the sight of all these people, for they have already been with me three days and they have nothing to eat; and I am unwilling to send them away hungry; they might faint on the way home.’
А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
33 ‘Where can we,’ his disciples asked, ‘in a lonely place find enough bread for such a crowd as this?’
Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34 ‘How many loaves have you?’ said Jesus. ‘Seven,’ they answered, ‘and a few small fish.’
Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
35 Telling the crowd to sit down on the ground,
Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
36 Jesus took the seven loaves and the fish, and, after saying the thanksgiving, broke them, and gave them to the disciples; and the disciples gave them to the crowds.
И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.
37 Everyone had sufficient to eat, and they picked up seven baskets full of the broken pieces left.
И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.
38 The men who ate were four thousand in number without counting women and children.
А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
39 Then, after dismissing the crowds, Jesus got into the boat, and went to the region of Magadan.
И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.
