Luke 7
1 When Jesus had brought to a conclusion all that he had then had to say to the people, he entered Capernaum.
След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.
2 A centurion in the Roman army had a slave whom he valued, and who was seriously ill – almost at the point of death.
А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
3 And, hearing about Jesus, he sent some Jewish elders to him, with the request that he would come and save his slave’s life.
И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.
4 When they found Jesus, they earnestly implored him to do so. ‘He deserves the favour from you,’ they said,
Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
5 ‘For he is devoted to our nation, and himself built our synagogue for us.’
защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
6 So Jesus went with them. But, when he was no great distance from the house, the centurion sent some friends with the message – ‘Do not trouble yourself, Sir; for I am unworthy to receive you under my roof.
А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
7 That was why I did not even venture to come to you myself; but speak, and let my manservant be cured.
затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
8 For I myself am a man under the orders of others, with soldiers under me; and if I say to one of them “Go,” he goes, and to another “Come,” he comes, and to my slave “Do this,” he does it.’
Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.
9 Jesus was surprised to hear these words from him; and, turning to the crowd which was following him, he said, ‘I tell you, nowhere in Israel have I met with such faith as this!’
Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
10 And, when the messengers returned to the house, they found the slave recovered.
И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
11 Shortly after, Jesus went to a town called Nain, his disciples and a great crowd going with him.
А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
12 Just as he approached the gate of the town, there was a dead man being carried out for burial – an only son, and his mother was a widow. A large number of the people of the town were with her.
И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
13 When he saw her, the Master was moved with compassion for her, and he said to her, ‘Do not weep.’
И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!
14 Then he went up and touched the bier, and the bearers stopped; and Jesus said, ‘Young man, I am speaking to you – Rise!’
Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!
15 The dead man sat up and began to talk, and Jesus restored him to his mother.
И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.
16 Everyone was awe-struck and began praising God. ‘A great prophet has arisen among us,’ they said. ‘God has visited his people.’
И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
17 And this story about Jesus spread all through Judea, and in the neighbouring countries as well.
И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
18 All these events were reported to John by his disciples.
И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
19 So he summoned two of them, and sent them to the Master to ask – ‘Are you “the coming one,” or are we to look for someone else?’
И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
20 When these men found Jesus, they said, ‘John the Baptist has sent us to you to ask – Are you “the coming one,” or are we to look for somebody else?’
И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
21 At that very time Jesus had cured many people of diseases, afflictions, and wicked spirits, and had given many blind people their sight.
И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
22 So his answer to the question was, ‘Go and report to John what you have witnessed and heard – the blind recover their sight, the lame walk, the lepers are made clean, and the deaf hear, the dead are raised to life, the good news is told to the poor.
Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Иоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
23 And blessed is the person who finds no hindrance in me.’
И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
24 When John’s messengers had left, Jesus, speaking to the crowds, began to say with reference to John,
А когато си отидоха пратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?
25 ‘What did you go out into the wilderness to look at? A reed waving in the wind? If not, what did you go out to see? A man dressed in rich clothing? Why, those who are accustomed to fine clothes and luxury live in royal palaces.
Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.
26 What then did you go to see? A prophet? Yes, I tell you, and far more than a prophet.
Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27 This is the man of whom scripture says – “I am sending my messenger ahead of you, and he will prepare your way before you.”
Това е оня, за когото е писано:
28 There is, I tell you, no one born of a woman who is greater than John; and yet the least in the kingdom of God is greater than he.’
Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
29 (All the people, when they heard this, and even the tax collectors, having accepted John’s baptism, acknowledged the justice of God.
(И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.
30 But the Pharisees and the students of the Law, having rejected John’s baptism, frustrated God’s purpose in regard to them.)
А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
31 ‘To what then,’ Jesus continued, ‘should I compare the people of the present generation? What are they like?
А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?
32 They are like some little children who are sitting in the marketplace and calling out to one another – “We have played the flute for you, but you have not danced; We have wailed, but you have not wept!”
Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.
33 For now that John the Baptist has come, not eating bread or drinking wine, you are saying “He has a demon in him”;
Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
34 and now that the Son of Man has come, eating and drinking, you are saying “Here is a glutton and a wine-drinker, a friend of tax collectors and outcasts.”
Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
35 And yet wisdom is vindicated by all her children.’
Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
36 One of the Pharisees asked Jesus to dine with him, so Jesus went to his house and took his place at the table.
И един от фарисеите го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
37 Just then a woman, who was an outcast in the town, having heard that Jesus was eating in the Pharisee’s house, brought an alabaster jar of perfume,
И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.
38 and placed herself behind Jesus, near his feet, weeping. Then she began to make his feet wet with her tears, and she dried them with the hair of her head, repeatedly kissing his feet and anointing them with the perfume.
И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
39 When the Pharisee who had invited Jesus saw this, he said to himself, ‘Had this man been “the prophet,” he would have known who, and what sort of woman, this is who is touching him, and that she is an outcast.’
А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
40 But, addressing him, Jesus said, ‘Simon, I have something to say to you.’ ‘Pray do so, teacher,’ Simon answered; and Jesus began,
А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!
41 ‘There were two people who were in debt to a moneylender; one owed five hundred silver coins, and the other fifty.
Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият
42 As they were unable to pay, he forgave them both. Which of them, do you think, will love him the more?’
И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
43 ‘I suppose,’ answered Simon, ‘it will be the man to whom he forgave the greater debt.’ ‘You are right,’ said Jesus,
В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.
44 and then, turning to the woman, he said to Simon, ‘Do you see this woman? I came into your house – you gave me no water for my feet, but she has made my feet wet with her tears and dried them with her hair.
И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
45 You did not give me one kiss, but she, from the moment I came in, has not ceased to kiss my feet.
Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
46 You did not anoint even my head with oil, but she has anointed my feet with perfume.
Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
47 So I tell you, her great love shows that her sins, many as they are, have been pardoned. One who is pardoned little loves little.’
Затова ти казвам: Прощават - се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.
48 Then he said to the woman, ‘Your sins have been pardoned.’
И рече -: Прощават ти се греховете.
49 The other guests began to say to one another, ‘Who is this man who even pardons sins?’
И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, който и греховете прощава?
50 But Jesus said to the woman, ‘Your faith has delivered you; go, and peace be with you.’
И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
