Psalms 90
1 “BOOK IV. A prayer of Moses, the man of God.” LORD! thou hast been our dwelling-place In all generations!
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Before the mountains were brought forth, Or ever thou hadst formed the earth and the world, Even from everlasting to everlasting thou art God!
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 But man thou turnest again to dust, And sayst, “Return, ye children of men!”
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 For a thousand years are, in thy sight, As yesterday when it is past, And as a watch in the night.
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 Thou carriest him away as with a flood; He is a dream; In the morning he springeth up like grass,
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 Which flourisheth and shooteth up in the morning, And in the evening is cut down, and withered.
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 For we are consumed by thine anger, And by thy wrath are we destroyed.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Thou settest our iniquities before thee, Our secret sins in the light of thy countenance.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 By reason of thine anger all our days vanish away; We spend our years like a thought.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 The days of our life are threescore years and ten, And, by reason of strength, may be fourscore years: Yet is the pride of them weariness and sorrow; For it vanisheth swiftly, and we fly away.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Yet who attendeth to the power of thine anger? Who with due reverence regardeth thine indignation?
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Teach us so to number our days, That we may apply our hearts to wisdom!
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Desist, O LORD! How long—? Have compassion upon thy servants!
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Satisfy us speedily with thy mercy, That we may rejoice and be glad all our days!
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Make us glad according to the time in which thou hast afflicted us; According to the years in which we have seen adversity!
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Let thy deeds be known to thy servants, And thy glory to their children!
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 Let the favor of the LORD our God be upon us, And establish for us the work of our hands; Yea, the work of our hands, establish thou it!
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
