Psalms 69
1 “For the leader of the music. Upon the Shoshannim. A psalm of David.” Save me, O God! For the waters press in to my very life!
За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 I sink in deep mire, where is no standing; I have come into deep waters, and the waves flow over me.
Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 I am weary with crying; my throat is parched; Mine eyes are wasted, while I wait for my God.
Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 More numerous than the hairs of my head are they who hate me without reason; Mighty are they who seek to destroy me, being my enemies without cause: I must restore what I took not away.
Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 O God! thou knowest my offences, And my sins are not hidden from thee!
Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Let not them that trust in thee through me be put to shame, O Lord Jehovah, God of hosts! Let not them that seek thee through me be confounded, O God of Israel!
Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 For on account of thee do I suffer reproach, And shame covereth my face!
Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 I am become a stranger to my brothers; Yea, an alien to my mother's sons.
Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 For zeal for thy house consumeth me, And the reproaches of them that reproach thee fall upon me.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 When I weep and fast, That is made my reproach;
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 When I clothe myself in sackcloth, Then I become their by-word.
Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 They who sit in the gate speak against me, And I am become the song of drunkards.
За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 Yet will I address my prayer to thee, O LORD! May it be in an acceptable time according to thy great goodness! Hear, O God! and afford me thy sure help!
Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Save me from the mire, and let me not sink; May I be delivered from my enemies, —from the deep waters!
Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Let not the water-flood overflow me; Let not the deep swallow me up, And let not the pit close her mouth upon me!
Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Hear me, O LORD! since great is thy loving-kindness; According to the abundance of thy tender mercies look upon me!
Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 Hide not thy face from thy servant; I am greatly distressed, O make haste to mine aid!
И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Draw near to me, and redeem my life; Deliver me because of my enemies!
Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Thou knowest my reproach, and dishonor, and shame; All my adversaries are in thy view!
Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 Reproach hath broken my heart, and I am full of heaviness; I look for pity, but there is none; For comforters, but find none.
Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 For my food they give me gall, And in my thirst they give me vinegar to drink.
И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 May their table be to them a snare; May it be a trap to them, while they are at ease!
Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 May their eyes be darkened, that they may not see; And cause their loins continually to shake!
Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Pour out upon them thine indignation, And may the heat of thine anger overtake them!
Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Let their habitation be desolate, And let none dwell in their tents!
Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 For they persecute those whom thou hast smitten, And talk of the pain of those whom thou hast wounded.
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Add iniquity to their iniquity, And let them never come into thy favor!
Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
28 Let them be blotted out of the book of the living; Let not their names be written with the righteous!
Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 But I am poor, and sorrowful: May thine aid, O God! set me on high!
А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 Then I will praise the name of God in a song; I will give glory to him with thanksgiving.
Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 More pleasing shall this be to the LORD Than a full-horned and full-hoofed bullock.
И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 The afflicted shall see, and rejoice; The hearts of them that fear God shall be revived.
Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 For the LORD heareth the poor, And despiseth not his people in their bonds.
Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Let the heaven and the earth praise him; The sea, and all that move therein!
Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 For God will save Zion, and will build the cities of Judah, That they may dwell therein, and possess it.
Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 Yea, the posterity of his servants shall possess it, And they that love him shall dwell therein.
Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
