Psalms 38
1 “A psalm of David. To bring to remembrance.” O LORD! rebuke me not in thy wrath, Nor chasten me in thy hot displeasure!
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 For thine arrows have deeply pierced me, And thy hand hath been heavy upon me.
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 There is no soundness in my flesh, because of thine anger; Nor rest in my bones, because of my sin.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 For my iniquities have gone over my head; Like a heavy burden, they are more than I can bear.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 My wounds putrefy and are loathsome on account of my folly.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 I am bent; I am bowed down greatly; I go mourning all the day long.
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 For my loins are full of burning heat, And there is no soundness in my flesh.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 I am weakened and bruised exceedingly; I roar by reason of the disquietude of my heart.
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 O Lord! thou knowest all my desire, And my groaning is not hidden from thee!
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 My heart panteth; my strength faileth me; The very light of my eyes is gone from me.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 My friends and acquaintance keep aloof from my woe, And my kinsmen stand afar off:
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 While they who seek my life lay snares for me; They who seek my hurt threaten destruction, And meditate deceit all the day long.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 But I, like a deaf man, hear not; And, like a dumb man, open not my mouth.
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 I am like one who heareth nothing, And in whose mouth is no reply.
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 For in thee, O LORD! do I put my trust; Thou wilt hear, O Lord, my God!
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 For I have prayed, “Let them not rejoice over me; Let them not exult at the slipping of my feet!”
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 For I am ready to fall, And my pain doth never leave me;
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 For I confess my iniquity, And am troubled on account of my sin.
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 But my enemies flourish and are strong; They who hate me without cause are multiplied.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 They who repay good with evil are my enemies, Because I follow that which is good.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Forsake me not, O LORD! O my God! be not far from me!
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 Make hast to mine aid, O Lord, my salvation!
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
