Psalms 35
1 “A psalm of David.” Contend, O LORD! with them that contend with me! Fight against them that fight against me!
Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Take hold of shield and buckler, And stand up for my help!
Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
3 Draw forth the spear and the axe against my persecutors; Say to me, “I am thy salvation.”
Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 May they be confounded and put to shame, who seek my life; May they be turned back with disgrace, who devise my hurt!
Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 May they be like dust before the wind; May the angel of the LORD drive them!
Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 May their way be dark and slippery, And may the angel of the LORD pursue them!
Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 For without cause they have laid for me a snare; Without cause they have digged for me a pit.
Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
8 May unforeseen destruction come upon them! May the snare which they have laid lay hold on themselves, And may they fall into destruction!
Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 Then shall my soul rejoice in the LORD; It shall exult in his protection.
А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
10 All my bones shall say, Who, O LORD! is like thee, Who dost rescue the afflicted from the oppressor, The afflicted and destitute from the spoiler?
Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 False witnesses have risen up; They charge me with that which has not entered my mind.
Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
12 They repay me evil for good; They cause bereavement to my soul.
Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
13 And yet I, during their sickness, clothed myself with sackcloth, And afflicted myself with fasting; And my prayer was turned to my bosom.
А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
14 I behaved myself as if he had been my friend or brother; I bowed down in sadness, as one mourning for his mother.
Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 But at my fall they rejoice, and gather themselves together; Revilers whom I know not assemble themselves against me; They tear me without ceasing.
Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
16 With base men who mock for their bread, They gnash at me with their teeth.
Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 How long, O LORD! wilt thou look on? O rescue my life from the destruction they plot for me; My precious life from these young lions!
Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
18 I will thank thee in the great assembly! Before a numerous people I will praise thee.
Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Let not them that are my enemies wrongfully triumph over me; Let them not wink with the eye, who hate me without cause!
Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 For they speak not peace; They devise deceit against them that are quiet in the land.
Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 Yea, they open their mouths wide against me; They say, “Aha, aha! our eyes seeth it.”
Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 Thou seest it, O LORD! be not silent! O LORD! be not far from me!
Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
23 Arouse thyself; awake for my defence! My God and my Lord, awake to my cause!
Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Judge me according to thy righteousness, O Jehovah, my God! Let them not triumph over me!
Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Let them not say in their hearts, “Aha! we have our wish!” Let them not say, “We have swallowed him up!”
Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
26 May they all be confounded and brought to shame, Who rejoice at my calamity! May they be clothed with ignominy and disgrace, Who exalt themselves against me!
Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 Let them shout for joy, and be glad, Who favor my righteous cause; Let them ever say, “The LORD be praised, Who delighteth in the prosperity of his servant!”
Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 So shall my tongue speak of thy righteousness, And daily repeat thy praise.
И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
