Psalms 17
1 “A psalm of David.” Hear the righteous cause, O LORD! Attend to my cry; Give ear to my prayer from lips without deceit!
Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 May my sentence come forth from thy presence; May thine eyes behold uprightness!
Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Provest thou my heart, visitest thou me in the night, Triest thou me like gold, thou shalt find nothing!
Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 My thoughts do not vary from my lips. As to the deeds of men, Through the word of thy lips I have kept me from the paths of the destroyer.
Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Support my steps in thy paths, That my feet may not slip!
Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 I call upon thee, O God! for thou wilt hear me; Incline thine ear to me, and listen to my prayer!
Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
7 Show forth thy loving-kindness, O thou that savest by thy right hand Them that seek refuge in thee from their adversaries!
Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
8 Guard me as the apple of the eye; Hide me under the shadow of thy wings
Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 From the wicked who assault me, From my deadly enemies who compass me about!
От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 They shut up their hard heart; With their mouth they speak haughtily.
Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 They encompass us in all our steps; They fix their eyes upon us, that they may cast us on the ground.
Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 They are like a lion, eager for his prey; Like a young lion, lurking in secret places.
Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Arise, O LORD! disappoint them, cast them down! Deliver me from the wicked by thy sword,
Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
14 From men, by thy hand, O LORD! from men of the world, Whose portion is in life; whom thou loadest with thy treasure; Whose children have enough, and leave their superfluity to their children.
От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 But I through righteousness shall see thy face; I shall be satisfied with the revival of thy countenance.
А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
