Psalms 104
1 Bless the LORD, O my soul! O LORD, my God! thou art very great! Thou art clothed with glory and majesty!
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 He covereth himself with light as with a garment; He spreadeth out the heavens like a curtain;
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 He layeth the beams of his chambers in the waters; He maketh the clouds his chariot; He rideth upon the wings of the wind.
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 He maketh the winds his messengers, The flaming lightnings his ministers.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 He established the earth on its foundations; It shall not be removed for ever.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Thou didst cover it with the deep as with a garment; The waters stood above the mountains!
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 At thy rebuke they fled; At the voice of thy thunder they hasted away.
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 The mountains rose, the valleys sank, In the place which thou didst appoint for them.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Thou hast established a bound which the waters may not pass, That they may not return, and cover the earth.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 He sendeth forth the springs in brooks; They run among the mountains;
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 They give drink to all the beasts of the forest; In them the wild asses quench their thirst.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 About them the birds of heaven have their habitation; They sing among the branches.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 He watereth the hills from his chambers; The earth is satisfied with the fruit of thy works!
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 He causeth grass to spring up for cattle, And herbage for the service of man, To bring forth food out of the earth,
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 And wine that gladdeneth the heart of man, Making his face to shine more than oil, And bread that strengtheneth man's heart.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 The trees of the LORD are full of sap, The cedars of Lebanon, which he hath planted;
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 There the birds build their nests; In the cypresses the stork hath her abode.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 The high hills are a refuge for the wild goats, And the rocks for the conies.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 He appointed the moon to mark seasons; The sun knoweth when to go down.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Thou makest darkness, and it is night, When all the beasts of the forest go forth!
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 The young lions roar for prey, And seek their food from God.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 When the sun ariseth, they withdraw themselves, And lie down in their dens.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Man goeth forth to his work, And to his labor, until the evening.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 O LORD! how manifold are thy works! In wisdom hast thou made them all! The earth is full of thy riches!
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Lo! this great and wide sea! In it are moving creatures without number, Animals small and great.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 There go the ships; There is the leviathan, which thou hast made to play therein.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 All these wait on thee To give them their food in due season.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Thou givest it to them, they gather it; Thou openest thine hand, they are satisfied with good.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Thou hidest thy face, they are confounded; Thou takest away their breath, they die, And return to the dust.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Thou sendest forth thy spirit, they are created, And thou renewest the face of the earth.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 The glory of the LORD shall endure for ever; The LORD shall rejoice in his works;
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 He looketh on the earth, and it trembleth; He toucheth the hills, and they smoke.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 I will sing to the LORD as long as I live, I will sing praise to my God while I have my being.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 May my meditation be acceptable to him! I will rejoice in the LORD.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 May sinners perish from the earth, And the wicked be no more! Bless the LORD, O my soul! Praise ye the LORD!
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
