< Proverbs 18 >
1 He who separateth himself seeketh his own desire; Against all sound discretion he rusheth on.
Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
2 The fool hath no delight in understanding, But rather in revealing his own mind.
Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3 When the wicked cometh, then cometh also contempt; And with baseness, shame.
С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
4 The words of a man's mouth are deep waters, And the wellspring of wisdom is an overflowing brook.
Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
5 It is not good to be partial to the wicked, So as to overthrow the righteous in judgment.
Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
6 The lips of a fool enter into strife, And his mouth calleth for blows.
Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7 A fool's mouth is his destruction, And his lips are a snare for his life.
Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
8 The words of a talebearer are like sweet morsels; For they go down to the innermost parts of the body.
Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
9 Moreover, he that is slothful in his work Is brother to him that is a great waster.
Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
10 The name of the LORD is a strong tower; The righteous runneth to it, and is safe.
Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
11 The rich man's wealth is his strong city, And as a high wall, in his own conceit.
Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
12 Before destruction the heart of a man is haughty, And before honor is humility.
Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
13 He who answereth a matter before he hath heard it, It is folly and shame to him.
Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
14 The spirit of a man will sustain his infirmity; But a wounded spirit who can bear?
Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
15 The heart of the intelligent will acquire knowledge, And the ear of the wise will seek knowledge.
Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
16 A gift maketh room for a man, And bringeth him into the presence of the great.
Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
17 He that first pleadeth his cause appeareth just; But his opponent cometh, and searcheth him through.
Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
18 The lot causeth contentions to cease, And parteth asunder the mighty.
Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
19 A brother offended is harder to be won than a strong city; Yea, their contentions are like the bars of a castle.
Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
20 With the fruit of a man's mouth shall his stomach be filled; He shall be filled with the produce of his lips.
От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
21 Death and life are in the power of the tongue; They that love it shall eat its fruit.
Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
22 He that findeth a wife findeth a blessing, And obtaineth favor from the LORD.
Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
23 The poor useth entreaties; But the rich answereth roughly.
Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
24 A man of many friends will show himself false; Yet there is a friend who sticketh closer than a brother.
Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.