Mark 8
1 In those days, there being again a great multitude, and they having nothing to eat, he called the disciples to him, and saith to them,
О И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
2 I have compassion on the multitude, because they have remained with me now three days, and they have nothing to eat.
Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;
3 And if I send them away fasting to their houses, they will faint on the road; and some of them have come from altar.
и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.
4 And his disciples answered him, Whence can ally one satisfy these men with bread here in a wilderness?
И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?
5 And he asked them, How many loaves have ye? And they said, Seven.
И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.
6 And he ordered the multitude to lie down on the ground; and he took the seven loaves, and gave thanks, and broke, and gave to his disciples to set before them; and they set them before the multitude.
И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.
7 And they had a few small fishes; and having blessed them, he set them before them.
Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
8 And they ate, and were filled; and they took up of the fragments that remained, seven baskets.
И ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, седем кошници.
9 And they were about four thousand; and he sent them away.
А ония, които ядоха, бяха около четирихиляди души; и разпусна ги.
10 And immediately going on board the boat with his disciples, he came into the region of Dalmanutha.
И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.
11 And the Pharisees came out, and began to question with him, seeking of him a sign from heaven, trying him.
И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
12 And sighing deeply in his spirit, he saith, Why doth this generation seek for a sign? Truly do I say to you, A sign will not he given to this generation.
А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.
13 And leaving them, he again went on board and crossed to the other side.
И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.
14 And they had forgotten to take bread, and had not in the boat with them more than one loaf.
Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.
15 And he charged them, saying, Take heed, beware of the leaven of the Pharisees, and the leaven of Herod.
И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.
16 And they reasoned among themselves, saying, It is because we have no bread.
И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.
17 And knowing it, he saith to them, Why are ye reasoning, because ye have no bread? Do ye not yet perceive nor understand? Have ye your mind still blinded?
А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?
18 Having eyes, do ye not see? and having ears, do ye not hear? And do ye not remember,
Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19 when I broke the five loaves among the five thousand, and how many baskets full of fragments ye took up? They say to him, Twelve.
Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват му: Дванадесет.
20 When also the seven among the four thousand, how many baskets full of fragments did ye take up? And they say, Seven.
И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.
21 And he said to them, Do ye not yet understand?
И каза им: Не разбирате ли още?
22 And they come to Bethsaida. And they bring to him a blind man, and beseech him to touch him.
Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.
23 And taking the blind man by the hand, he led him out of the village; and spitting on his eyes, and putting his hands on him, he asked him if he saw anything.
И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24 And he looked up, and said, I can see men, for I see them as trees, walking.
И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.
25 Then he again put his hands on his eyes, and he saw clearly, and was restored, and saw all things distinctly.
После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.
26 And he sent him away to his house, saying, Go not into the village.
И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].
27 And Jesus went out, and his disciples, into the villages of Caesarea Philippi. And on the way he asked his disciples, saying to them, Who do men say that I am?
И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?
28 And they answered him, saying, John the Baptist; and others, Elijah; and others, One of the prophets.
А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.
29 And he asked them, But who do ye say that I am? Peter answering saith to him, Thou art the Christ.
Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.
30 And he strictly charged them to tell no one concerning him.
И заръча им никому да не казват за Него.
31 And he began to teach them that the Son of man must suffer many things, and be rejected by the elders and the chief priests and the scribes, and be put to death, and after three days rise again;
И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
32 and he told them this plainly. And Peter, taking him aside, began to rebuke him.
И явно говореше тая дума. А Петър го взе настрана и почна да Го мъмри.
33 But he turning about and looking at his disciples, rebuked Peter, and saith, Get thee behind me, Satan! for thy thoughts are not on the things of God, but on those of men.
А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
34 And calling the multitude to him with his disciples also, he said to them, Whoever chooseth to follow me, let him deny himself, and take up his cross, and follow me.
И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.
35 For whoever chooseth to save his life, will lose it; but whoever shall lose his life for the sake of me and of the glad tidings, will save it.
Защото който иска да спаси живота(Или душата; така и до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.
36 For what doth it profit a man to gain the whole world, and forfeit his life?
Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?
37 For what can a man give as an exchange for his life?
Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
38 For whoever shall be ashamed of me and of my words in this adulterous and sinful generation, of him will also the Son of man be ashamed, when he cometh in the glory of his Father with the holy angels.
Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.
