Mark 5
1 And they came to the other side of the lake, into the country of the Gerasenes.
О И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
2 And when he had come out of the boat, immediately there met him out of the tombs a man with an unclean spirit,
И като излезе от ладията, начаса Го срещна от гробищата човек с нечист дух.
3 who had his dwelling in the tombs; and not even with a chain could any one bind him any longer;
Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;
4 because he had often been bound with fetters and chains, and the chains had been snapped asunder by him, and the fetters broken in pieces; and no one could master him;
защото много пъти бяха го вързвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 and continually, night and day, in the tombs and in the mountains, he was crying out, and cutting himself, with stones.
И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.
6 And seeing Jesus afar off, he ran and bowed down before him,
А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони;
7 and cried out with a loud voice, and said, What have I to do with thee, Jesus, Son of the most high God? I adjure thee by God, do not torment me.
и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8 For he was saying to him, Unclean spirit, come out from the man.
(Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).
9 And he asked him, What is thy name? And he saith to him, Legion is my name; for we are many.
И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10 And he besought him much not to send them out of the country.
И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
11 Now there was there, by the mountain, a great herd of swine feeding.
А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.
12 And they besought him, saying, Send us into the swine, that we may enter into them.
И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 And he gave them leave. And the unclean spirits coming out, entered into the swine; and the herd rushed down the steep into the lake, about two thousand, and were drowned in the lake.
Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.
14 And they that fed them fled, and told the news in the city and in the country. And they came to see what had been done.
А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.
15 And they come to Jesus, and see him who had been possessed by demons, sitting, clothed, and in his right mind, —him who had had the legion; and they were afraid.
И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.
16 And they who saw it told them how it befell him that was possessed by the demons, and concerning the swine.
И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.
17 And they began to beseech him to depart from their borders.
И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18 And when he was going on board the boat, he that had been possessed by the demons besought him that be might be with him.
И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 And he did not permit him, but said to him, Go to thy house to thy friends, and tell them how great things the Lord hath done for thee, and that he hath had compassion on thee.
Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.
20 And he departed, and began to publish in Decapolis how great things Jesus had done for him; and all wondered.
И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
21 And when Jesus had crossed again in the boat to the ether side, a great multitude gathered about him; and he was by the lake.
Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.
22 And there cometh one of the rulers of the synagogue, Jairus by name; and seeing him, he fell at his feet,
И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,
23 and besought him much, saying, My little daughter lieth at the point of death; I pray thee, come and lay thy hands on her, that she may be saved and live.
и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 And he went with him; and a great multitude followed him, and pressed upon him.
И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.
25 And a woman, who had had an issue of blood twelve years,
И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,
26 and had undergone much at the hands of many physicians, and spent all that she had, and was not at all benefited, but rather grew worse,
и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,
27 having heard about Jesus, came in the crowd behind, and touched his garment.
като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
28 For she said, If I touch even his garments, I shall be made well.
Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 And immediately the fountain of her blood was dried up; and she perceived in her body that she was cured of her plague.
И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 And Jesus immediately perceiving in himself that power had gone out from him, turned round in the crowed, and said, Who touched my garments?
И веднага Исус като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
31 And his disciples said to him, Thou seest the multitude pressing on thee, and dost thou say, Who touched me?
Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?
32 And he looked round to see her who had done this.
Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.
33 But the woman, fearing and trembling, knowing what had been done to her, came and fell down before him, and told him all the truth.
А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 And he said to her, Daughter, thy faith hath made thee well; go in peace, and be recovered from thy plague.
А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
35 While he was yet speaking, there came from the house I of the ruler of the synagogue some who said, Thy daughter is dead; why dost thou trouble the Teacher any further?
Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?
36 And Jesus, overhearing those words, saith to the ruler of the synagogue, Fear not; only believe.
А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37 And he suffered no one to follow him except Peter and James, and John the brother of James.
И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Йоан.
38 And they come to the house of the ruler of the synagogue; and he seeth a tumult, and people weeping and wailing greatly.
И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.
39 And going in, he saith to them, Why do ye make this confusion and weeping? The child is not dead, but is sleeping.
И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40 And they laughed him to scorn. But putting them all out, he taketh the father of the child, and the mother, and those who were with him, and entereth where the child was.
А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.
41 And taking hold of the hand of the child, he saith to her, Talitha, kum; which is, when interpreted, Damsel, I say to thee, arise!
И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам: Стани.
42 And immediately the damsel arose and walked; for she was twelve years old. And immediately they were greatly astonished.
И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.
43 And he charged them strictly that no one should know it, and bade that something should be given her to eat.
И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.
