Mark 4
1 And again he began to teach by the shore of the lake; and there was gathered to him a very great multitude, so that he went into a boat, and sat down in it upon the lake; and all the multitude was by the lake on the land.
О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
2 And he taught them many things in parables, and said to them in his teaching,
И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
3 Hearken: Behold, a sower went forth to sow.
Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 And it came to pass, as he sowed some seeds fell by the way-side; and the birds came and devoured them.
И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 And others fell on rocky ground, where they had not much earth; and they sprung up immediately, because they had no depth of earth.
Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 But when the sun was up, they were scorched; and because they had no root, they withered away.
а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 And others fell among thorns; and the thorns grew up, and choked them, and they yielded no fruit.
И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8 And others fell on good ground, and shooting up and growing yielded fruit; and bore as much as thirty, and sixty, and a hundred fold.
А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 And he said, He that hath ears to hear, let him hear.
И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 And when he was in private, they who were about him, with the twelve, asked him about the parables.
И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 And he said to them, To you hath been given the mystery of the kingdom of God; but to them, who are without, all things are done in parables; t
И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
12 hat seeing they may see, and not perceive, and hearing they may hear, and not understand; lest they should turn, and be forgiven.
тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
13 And he saith to them, Know ye not this parable? and how will ye know all the parables?
И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?
14 The sower soweth the word.
Сеячът сее словото.
15 And these are they by the wayside, those where the word is sown, and when they have heard, Satan cometh immediately, and taketh away the word that was sown in them.
А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
16 And these in like manner are they that are sown on the rocky places, those, who, when they have heard the word, immediately receive it with joy,
Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
17 and have no root in themselves, but endure only for a time; then, when affliction or persecution ariseth on account of the word, they immediately fall away.
нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
18 And others are they that are sown among the thorns; these are they who hear the word,
Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19 but the cares of the world, and the deceitfulness of riches, and the lusts of other things entering in, choke the word, and it becometh unfruitful. (aiōn g165)
а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. (aiōn g165)
20 And these are they who are sown on the good ground; such as hear the word, and receive it; and bear fruit, thirty, sixty, and a hundred fold.
А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
21 And he said to them, Is a lamp brought to be put under the bushel, or under the bed, and not to be set on the lamp-stand?
И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
22 For there is nothing secret, unless to be made known; nor was any thing hidden, but that it should come to light.
Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.
23 If any one hath ears to hear, let him hear.
Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 And he said to them, Take heed what ye hear. With what measure ye mete, it will be measured to you, and more will be added to you.
Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
25 For he that hath, to him will be given; and he that hath not, from him will be taken away even what he hath.
Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26 And he said, Thus is the kingdom of God, as when a man has cast seed upon the ground,
И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;
27 and sleeps and rises night and day, and the seed springs and grows up, he knows not how.
и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
28 For the earth brings forth fruit of itself, first the blade, then the ear, then the full grain in the ear.
Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
29 But when the fruit puts itself forth, immediately he sends out the sickle, because the harvest is come.
А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 And he said, To what shall we liken the kingdom of God? or under what comparison shall we set it forth?
При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?
31 It is like a grain of mustard, which, when it is sown in the earth, is less than all the seeds that are in the earth;
То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
32 and when it is sown, it grows up, and becomes greater than all the herbs, and puts forth great branches, so that the birds of the air can lodge under its shade.
но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 And with many such parables he spoke the word to them, as they were able to hear.
С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.
34 But without a parable he did not speak to them; but in private he explained all things to his own disciples.
А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 And on the same day, when the evening was come, he saith to them, Let us pass over to the other side.
И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.
36 And leaving the multitude, they take him with them, as he was, in the boat; and there were also other boats with him.
И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
37 And there arose a great storm of wind, and the waves heat into the boat, so that it was already filling.
И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
38 And he was in the stern, asleep on the pillow; and they awake him, and say to him, Teacher, carest thou not that we are perishing?
А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?
39 And he arose, and rebuked the wind, and said to the waves, Peace! be still! And the wind ceased, and there was a great calm.
И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
40 And he said to them, Why are ye so fearful? How is it that ye have not faith?
И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 And they feared exceedingly, and said one to another, Who then is this, that even the wind and the waves obey him?
И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
