Luke 9
1 And he called together the twelve, and gave them power and authority over all demons, and to cure diseases.
И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.
2 And he sent them out to proclaim the kingdom of God, and to heal.
И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
3 And he said to them, Take nothing for the journey, neither a staff, nor a bag, nor bread, nor money, nor have two coats apiece.
И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.
4 And into whatever house ye enter, there abide, and from it take your departure.
И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.
5 And whoever shall not receive you, shake off, when ye leave that city, even the dust from your feet as a testimony against them.
И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.
6 And they departed, and went through the towns publishing the glad tidings, and performing cures everywhere.
И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.
7 And Herod the tetrarch heard of all that was taking place, and was perplexed; because it was said by some that John had risen from the dead;
А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
8 and by some, that Elijah had appeared; and by others, that one of the old prophets had risen.
други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
9 But Herod said, John I beheaded; but who is this, about whom I hear such things? And he sought to see him.
И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
10 And the apostles returned and told him what they had done; and taking them with him, he withdrew privately to a city called Bethsaida.
И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град, наречен Витсаида.
11 But the multitudes, when they knew it, followed him; and he welcomed them, and spoke to them about the kingdom of God, and healed those who had need of healing.
А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
12 And when the day began to decline, the twelve came and said to him, Send the multitude away, that they may go into the villages around, and the open country, and lodge, and get food; for we are here in a desert place.
И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.
13 But he said to them, Do ye give them food. And they said, We have not more than five loaves and two fishes, unless we ourselves should go and buy food for l all these people.
Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен,
14 They were about five thousand men. And he said to his disciples, Make them lie down in companies of fifty.
(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
15 And they did so, and made them all lie down.
Те сториха така и накараха всички да насядат.
16 Then he took the five loaves and the two fishes, and looking up to heaven, he blessed them, and broke and gave them to the disciples to set before the multitude.
А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
17 And they ate, and were all filled; and what remained to them of fragments was taken up, twelve baskets.
И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.
18 And it came to pass as he was in a private place praying, that his disciples were with him; and he asked them, saying, Who do the multitudes say that I am?
И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?
19 And they answering said, John the Baptist; and others, Elijah; and others, that one of the old prophets hath risen.
А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.
20 And he said to them, But who do ye say that I am? And Peter answering said, The Christ of God.
Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.
21 But he strictly charged them, and commanded them to tell this to no one;
А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:
22 saying, The Son of man must suffer many things, and be rejected by the elders and chief priests and scribes, and be put to death, and rise again on the third day.
Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
23 And he said to all, If any one chooseth to come after me, let him deny himself and take up his cross daily, and follow me.
Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.
24 For whoever chooseth to save his life, will lose it; and whoever loseth his life for my sake, he will save it.
Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
25 For what is a man profited, if he gain the whole world, and lose or forfeit himself?
Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
26 For whoever shall be ashamed of me and of my words, of him will the Son of man be ashamed, when be cometh in his glory, and that of his Father, and of the holy angels.
Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.
27 And I tell you in truth, that there are some of those standing here who will not taste of death, till they have seen the kingdom of God.
А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.
28 And it came to pass about eight days after this discourse, that he took with him Peter and John and James, and went up into the mountain to pray.
И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.
29 And while he was praying, the appearance of his countenance was changed, and his raiment became white and glistening.
И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.
30 And lo! two men were talking with him, who were Moses and Elijah;
И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,
31 who appeared in glory, and spoke of his departure which he was about to fulfill in Jerusalem.
които се явиха в слава и говореха за смъртта Му(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
32 But Peter and those who were with him were weighed down with sleep. But when they awoke, they saw his glory, and the two men that stood with him.
А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 And it came to pass as they were parting from him, that Peter said to Jesus, Master, it is good for us to be here; and let us make three tents, one for thee, and one for Moses, and one for Elijah; —not knowing what he said.
И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.
34 But as he was saying this, there came a cloud and overshadowed them; and they were afraid as they entered the cloud.
И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.
35 And there came a voice out of the cloud, saying, “This is my chosen Son; hear him.”
И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!
36 And when the voice had come, Jesus was found alone. And they kept it secret, and told no one in those days anything of what they had seen.
И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
37 And it came to pass that on the next day, when they had come down from the mountain, a great multitude met him.
И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
38 And lo! a man from the multitude cried out, saying, Teacher, I beseech thee, look upon my son, for he is my only child;
И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
39 and lo! a spirit seizeth him, and suddenly crieth out, and convulseth him so that he foameth, and it departeth from him hardly, taking away all his strength.
И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
40 And I besought thy disciples to cast it out, and they could not.
И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
41 And Jesus answering said, O unbelieving and perverse generation, how long shall I be with you, and bear with you? Bring thy son hither.
Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
42 And while he was yet coming, the demon threw him down, and convulsed him. But Jesus rebuked the unclean spirit, and healed the child, and delivered him to his father.
И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
43 And they were all amazed at the mighty power of God. But while they were all wondering at all the things which he did, he said to his disciples,
И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:
44 As for you, let these words sink into your ears; for the Son of man is about to be delivered up into the hands of men.
Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
45 But they knew not the meaning of these words, and it was hidden from them, that they might not perceive it; and they were afraid to ask him about these words.
Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
46 And there arose a reasoning among them, which of them was greatest.
И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
47 And Jesus knowing the reasoning of their heart, took a child and set him by his side,
А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
48 and said to them, Whoever receiveth this child in my name, receiveth me; and whoever receiveth me, receiveth him who sent me. For he that is least among you all, he is great.
Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
49 And John answering said, Master, we saw one casting out demons in thy name, and we forbade him, because he doth not follow in our company.
А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.
50 But Jesus said to him, Forbid him not; for he that is not against you is for you.
А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
51 And it came to pass, when the time was near for his being received up, that he himself steadily set his face to go to Jerusalem.
И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
52 And he sent messengers before him; and they went and entered a city of the Samaritans, to make ready for him.
И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53 And they did not receive him, because his face was as if he were going to Jerusalem.
Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
54 And the disciples James and John, on seeing it, said, Lord, wilt thou have us bid fire come down from heaven, and consume them?
Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
55 But he turned and rebuked them.
А Той се обърна та ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
56 And they went to another village.
И отидоха в друго село.
57 And as they were traveling on the way, one said to him, I will follow thee wherever thou goest.
А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
58 And Jesus said to him, The foxes have holes, and the birds of the air have lodging-places; but the Son of man hath not where to lay his head.
Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
59 And he said to another, Follow me. But he said, Suffer me first to go and bury my father.
А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
60 And he said to him, Let the dead bury their own dead; but go thou and carry the tidings of the kingdom of God.
Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
61 And another also said, I will follow thee, Lord; but first let me bid farewell to those who are in my house.
Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
62 And Jesus said to him, No one who looketh back after putting his hand to the plough is fit for the kingdom of God.
А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
