Luke 18
1 And he spoke a parable to them to show that they ought to pray always, and not be faint-hearted:
Тунчи Исусо роспхэндя лэнди дума, со трэбуй тэ на пэрэашэн тэ мангэнпэ Дэвлэс ай тэ на грыжонпэ.
2 saying, There was in a certain city a judge, who feared not God, nor regarded man.
— Андэ екх форо сас сындомари, саво на даралас Дэвлэстар и на лажалас манушэндар.
3 And there was a widow in that city; and she kept coming to him, saying, Avenge me of my adversary!
Андэ кодва форо сас екх пхивли. Вой авэлас кав сындомари, мангэлас: «Фэрисар ман мэрнэ вражымарестар».
4 And he would not for some time. But afterward he said within himself, Though I neither fear God, nor regard man,
Сындомари бут вряма на камэлас тэ поможысарэл лати, ай тунчи пхэндя ежэно пэсти: «Мэк мэ Дэвлэстар на дарав и манушэндар на лажав.
5 yet, because this widow troubleth me, I will avenge her; lest by coming for ever she weary me out.
Нэ сар кадья пхивли дохаля манди пэстирэ мангимаса, терава, со вой мангэл, кай вой тэ пэрэашэл тэ дохал ман».
6 And the Lord said, Hear what the unjust judge saith.
Ай о Рай пхэндя: — Шундэ, со пхэнэл сындомари найчячимаско?
7 And will not God avenge his chosen, who cry to him day and night, though he be slow to punish in their behalf?
Сар о Дэл на фэрисарэла колэн, кас Вов вытидя, и ко фартэ мангэн Лэс о дес и рят? Чи ашавэла лэн о Дэл?
8 I tell you that he will avenge them speedily. But yet, when the Son of man cometh, will he find faith on the earth?
Пхэнав тумэнди: Вов грабисавэла пав чячимос тэ фэрисарэл лэн. Нэ кала Шаво Манушыкано авэла, аракхэла патимос пэ пхув?
9 And to some who trusted in themselves that they were righteous, and despised all others, he spoke this parable:
Колэнди, савэ гындонас пала пэстэ, кай онэ жужэ, и пхутярдэс дикхэнас пэ авэр мануша, Исусо роспхэндя кацави дума:
10 Two men went up into the temple to pray; the one a Pharisee, and the other a publican.
— Дуй мануша зажыле андо храмо тэ мангэнпэ Дэвлэс. Екх лэндар сас фарисеё, ай авэр — стидэмарё налогонэндиро.
11 The Pharisee stood and prayed by himself thus: O God, I thank thee that I am not as the rest of men, extortioners, unjust, adulterers, or even as this publican.
Фарисеё тэрдёлас и мангэласпэ Дэвлэс кадя: «Дэвла, наис Тути, со мэ на кацаво, сар авэр мануша: прахаря, найжужэ, лубаря, и на кацаво, сар акадва стидэмарё налогонэндиро.
12 I fast twice in the week; I give tithes of all that I gain.
Мэ ритярав посто дувар андо курко, дав дэшто котор андар вся, со затерав».
13 But the publican, standing afar off, would not even lift up his eyes to heaven; but smote his breast, saying, O God, be merciful to me a sinner!
Ай стидэмарё налогонэндиро тэрдёлас андэ риг и на ваздэлас якха пэстирэ кав болыбэн, нэ марэлас пэс андо колин и пхэнэлас: «Дэвла, тангосар ман, бэзэхалэс манушэс!»
14 I tell you, this man went down to his house justified rather than the other; for every one that exalteth himself will be humbled; but he that humbleth himself will be exalted.
Пхэнав тумэнди, со кадва мануш жыля черэ майэртисардо, сар кодва. Кодва, ко ваздэл пэс, авэла обмэкло, а ко обмэкэл пэс, ваздёла.
15 And they brought to him infants also, that he might touch them; and the disciples, on seeing it, rebuked them.
Мануша анэнас кав Исусо цэкнэн бэяцэн, кай Вов тэ лэлпэ лэндэ. Сытярнэ удикхле када и камле тэ запхэнэн лэнди.
16 But Jesus called them to him, saying, Suffer the little children to come to me, and forbid them not; for to such belongeth the kingdom of God.
Исусо акхардя лэн Пэстэ ай пхэндя: — Мэк бэяцэ авэн Мандэ, и на запхэнэн лэнди, колэсти со Тхагаримос Дэвлэско важ кацавэ, сар онэ.
17 Truly do I say to you, Whoever shall not receive the kingdom of God as a little child, will not enter therein.
Пхэнав тумэнди чячимаса: ко на прилэла о Тхагаримос Дэвлэско, сар бэято, кодва на зажала андэр лэстэ.
18 And a certain ruler asked him, saying, Good teacher, what shall I do to inherit everlasting life? (aiōnios g166)
Екх пхурэдэр пушля Лэстар: — Лашо Сытяримари, со тэ терав, кай манди тэ дэлпэ жувимос вакоско? (aiōnios g166)
19 And Jesus said to him, Why dost thou call me good? None is good but one, that is, God.
— Сости ту акхарэс Ман «лашо»? — пхэндя Исусо. — Нико на лашо, качи екх о Дэл.
20 Thou knowest the commandments: “Do not commit adultery; Do not kill; Do not steal; Do not bear false witness; Honor thy father and thy mother.”
Ту жанэс запхэнимос: на тер лубимос, на умар, на чёр, на пхэн хохавимаско лав, пативаса обжапэ дадэса и лэ даса.
21 And he said, All these have I kept from my youth.
— Вся када мэ терав пай тэрнэ пэстирэ бэрша, — пхэндя вов.
22 And Jesus hearing this said to him, One thing thou still lackest: sell all that thou hast, and distribute to the poor, and thou shalt have treasure in heaven; and come, follow me.
Исусо ашундя када ай пхэндя лэсти: — Екх тути инке на хутилэл. Битин вся, со тутэ исин, и роздэ ловэ чёрорэнди, и тунчи тутэ авэла барвалимос по болыбэн. Тунчи ав и жа пала Мандэ.
23 But when he heard this, he became very sorrowful; for he was very rich.
Кала пхурэдэр ашундя када, вов грыжосайля, колэсти со сас фартэ барвало.
24 And Jesus seeing him said, How hardly do they that have riches enter the kingdom of God!
Кала Исусо удикхля, со кодва грыжосайля, Вов пхэндя: — Сар пхарэс барвалэнди тэ зажан андо Тхагаримос Дэвлэско!
25 It is easier for a camel to go through the eye of a needle, than for a rich man to enter the kingdom of God.
Майлокхо лэ верблюдости тэ прожал андэ сувьяко кан, сар лэ барвалэсти тэ вжал андо Тхагаримос Дэвлэско.
26 And those who heard this said, Who then can be saved?
Кола, ко ашундя када, пхэндэ: — Ко тунчи авэла фэрисардо?
27 But he said, What is impossible with men is possible with God.
Исусо пхэндя: — Сар кав мануш нинай зор тэ стерэл варисо, кав Дэл исин зор кода тэ стерэл.
28 Then Peter said, Lo! we left what we had, and followed thee.
Тунчи Пэтро пхэндя: — Акэ, амэ ашадэ вся, со амэндэ сас, и жылям пала Тутэ.
29 And he said to them, Truly do I say to you, There is no one that hath left house, or wife, or brothers, or parents, or children, for the sake of the kingdom of God,
Исусо пхэндя лэнди: — Пхэнав тумэнди чячимаса: всаворэ, ко ашадя чер, и ла ромня, и лэ пхралэн, лэ дадэс и ла да, тай лэ бэяцэн важ о Дэвлэско Тхагаримос,
31 And taking the twelve aside, he said to them, Behold, we are going up to Jerusalem, and all that hath been written by the prophets concerning the Son of man will be accomplished.
Тунчи Исусо отакхардя дэшудуен андэ риг ай пхэндя лэнди: — Акэ, амэ зажас андо Иерусалимо. Котэ терэлапэ вся, со запистросардо пророконца пала Шаво Манушыкано.
32 For he will be delivered up to the gentiles, and will be mocked, and insulted, and spit upon;
Вов авэла отдино андэ васта манушэнди авря народостар, и кола авэна тэ асанпэ Лэстар, обмукэна Лэс и шунгардэна пэр Лэстэ,
33 and they will scourge him, and put him to death; and the third day he will rise again.
авэна тэ марэн чюкнянца и умарэна. Нэ по трито дес Вов жундёла.
34 And they understood none of these things; and the meaning of these words was hidden from them, and they did not comprehend what was said.
Сытярнэ нисо калэстар на полинэ. Вся, со Вов пхэндя, сас важ лэнди запхандадо, и онэ на полэнас, со Вов камэлас лэнди тэ пхэнэл.
35 And it came to pass, as he drew near to Jericho, that a certain blind man was sitting by the wayside begging.
Кала Исусо поджалас кав форо Иерихоно, пашав дром бэшэлас тай мангэлас коро мануш.
36 And hearing a multitude passing by, he asked what this meant.
Вов ашундя, со паша лэстэ прожан бут мануша, пушля, со када кацаво.
37 And they told him that Jesus of Nazareth was passing by.
— Жал Исусо андав Назарето, — пхэндэ лэсти.
38 And he cried out, saying, Jesus, Son of David, have pity on me!
Тунчи коро зацыписайля: — Исусо, Шаво Давидоско! Тангосар ман!
39 And they who went before sharply bade him hold his peace. But he cried out the more, Son of David, have pity on me!
Кола, ко жалас майанглал, линэ тэ пхэнэн, кай вов тэ ашэл мулком, нэ коро инке майфартэ ля тэ цыписавэл: — Шаво Давидоско! Тангосар ман!
40 And Jesus stopped, and ordered him to be brought to him. And when he had come near, he asked him,
Исусо ашыля и припхэндя, кай калэ манушэс тэ анэн Лэстэ. Кала кодва поджыля, Исусо пушля лэс:
41 What dost thou wish me to do for thee? And he said, Lord, to restore my sight.
— Со ту камэс, кай Мэ тэ терав важ тути? — Рай, мэ камав тэ дикхав, — пхэндя коро.
42 And Jesus said to him, Receive thy sight; thy faith hath saved thee.
Исусо пхэндя лэсти: — Мэк отпхэрнавэнпэ тутэ якха! Патимос тиро састярдя тут.
43 And immediately he received his sight, and followed him, giving glory to God; and all the people on seeing it gave praise to God.
Коро андэ кодья вряма ля тэ дикхэл. Вов жыля палав Исусо и лашарэлас лэ Дэвлэс. Всаворэ мануша, ко дикхля када, линэ кадя ж тэ лашарэн лэ Дэвлэс.
