Job 9
1 Then Job answered and said:
А Иов в отговор рече:
2 Of a truth, I know that it is so: For how can man be just before God?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 If he choose to contend with him, He cannot answer him to one charge of a thousand.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 He is excellent in wisdom, mighty in strength: Who hath hardened himself against him, and prospered?
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 He removeth the mountains, and they know it not; He overturneth them in his anger.
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 He shaketh the earth out of her place, And the pillars thereof tremble.
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 He commandeth the sun, and it riseth not, And he sealeth up the stars.
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 He alone spreadeth out the heavens, And walketh upon the high waves of the sea.
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 He made the Bear, Orion, and the Pleiades, And the secret chambers of the South.
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 He doeth great things past finding out, Yea, wonderful things without number.
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Lo! he goeth by me, but I see him not; He passeth along, but I do not perceive him.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 Lo! he seizeth, and who can hinder him? Who will say to him, What doest thou?
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 God will not turn away his anger; The proud helpers are brought low before him.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 How much less shall I answer him, And choose out words to contend with him?
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Though I were innocent, I would not answer him; I would cast myself on the mercy of my judge.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 Should I call, and he make answer to me, I could not believe that he listened to my voice, —
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 He who falleth upon me with a tempest, And multiplieth my wounds without cause!
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 Who will not suffer me to take my breath, But filleth me with bitterness!
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 If I look to strength, “Lo! here am I!” [[saith he, ]] If to justice, “Who shall summon me to trial?”
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 Though I were upright, yet must my own mouth condemn me; Though I were innocent, He would prove me perverse.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Though I were innocent, I would not care for myself; I would despise my life.
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 It is all one; therefore I will affirm, He destroyeth the righteous and the wicked alike.
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 When the scourge bringeth sudden destruction, He laugheth at the sufferings of the innocent.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 The earth is given into the hands of the wicked; He covereth the face of the judges thereof; If it be not He, who is it?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 My days have been swifter than a courier; They have fled away; they have seen no good.
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 They have gone by like the reed-skiffs; Like the eagle, darting upon his prey.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 If I say, I will forget my lamentation, I will change my countenance, and take courage,
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 Still am I in dread of the multitude of my sorrows; For I know that thou wilt not hold me innocent.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 I shall be found guilty; Why then should I labor in vain?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 If I wash myself in snow, And cleanse my hands with lye,
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 Still wilt thou plunge me into the pit, So that my own clothes will abhor me.
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 For He is not a man, as I am, that I may contend with him, And that we may go together into judgment;
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 There is no umpire between us, Who may lay his hand upon us both.
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Let him take from me his rod, And not dismay me with his terrors,
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Then I will speak, and not be afraid of him: For I am not so at heart.
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
