Job 8
1 Then answered Bildad the Shuhite, and said:
Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 How long wilt thou speak such things? How long shall the words of thy mouth be like a strong wind?
До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 Will God pervert judgment? Or will the Almighty pervert justice?
Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 As thy children sinned against him, He hath given them up to their transgression.
Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 But if thou wilt seek early to God, And make thy supplication to the Almighty, —
Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 If thou wilt be pure and upright, Surely he will yet arise for thee, And prosper thy righteous habitation;
Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 So that thy beginning shall be small, And thy latter end very great.
И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 For inquire, I pray thee, of the former age, And mark what hath been searched out by their fathers;
Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 (For we are of yesterday and know nothing, Since our days upon the earth are but a shadow; )
(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
10 Will not they instruct thee, and tell thee, And utter words from their understanding?
Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 “Can the paper-reed grow up without mire? Can the bulrush grow without water?
Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 While it is yet in its greenness, and is not cut down, It withereth before any other herb.
Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
13 Such is the fate of all who forget God; So perisheth the hope of the ungodly.
Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 His confidence shall come to nought, And his trust shall prove a spider's web.
Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 He shall lean upon his house, and it shall not stand; He shall lay fast hold on it, but it shall not endure.
Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 He is in full green before the sun, And his branches shoot forth over his garden;
Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 His roots are entwined about the heap, And he seeth the place of stones;
Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
18 When he shall be destroyed from his place, It shall deny him, saying, 'I never saw thee.'
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
19 Lo! such is the joy of his course! And others shall spring up from his place”
Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 Behold, God will not cast away an upright man; Nor will he help the evil-doers.
Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 While he filleth thy mouth with laughter, And thy lips with gladness,
Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 They that hate thee shall be clothed with shame, And the dwelling-place of the wicked shall come to nought.
Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
