Job 7
1 Is there not a war-service for man on the earth? Are not his days as the days of a hireling?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 As a servant panteth for the shade, And as a hireling looketh for his wages,
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 So am I made to possess months of affliction, And wearisome nights are appointed for me.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 If I lie down, I say, When shall I arise, and the night be gone? And I am full of restlessness until the dawning of the day.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 My flesh is clothed with worms, and clods of dust; My skin is broken and become loathsome.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 My days are swifter than a weaver's shuttle; They pass away without hope.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 O remember that my life is a breath; That mine eye shall no more see good!
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 The eye of him that hath seen me shall see me no more; Thine eyes shall look for me, but I shall not be.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 As the cloud dissolveth and wasteth away, So he that goeth down to the grave shall arise no more; (Sheol h7585)
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 No more shall he return to his house, And his dwelling-place shall know him no more.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Therefore I will not restrain my mouth; I will speak in the anguish of my spirit; I will complain in the bitterness of my soul.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Am I a sea, or a sea-monster, That thou settest a watch over me?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 When I say, My bed shall relieve me, My couch shall ease my complaint,
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Then thou scarest me with dreams, And terrifiest me with visions;
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 So that my soul chooseth strangling, Yea, death, rather than these my bones.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 I am wasting away; I shall not live alway: Let me alone, for my days are a vapor!
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 What is man, that thou shouldst make great account him, And fix thy mind upon him?—
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 That thou shouldst visit him every morning, And prove him every moment?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 How long ere thou wilt look away from me, And let me alone, till I have time to breathe?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 If I have sinned, what have I done to thee, O thou watcher of men! Why hast thou set me up as thy mark, So that I have become a burden to myself?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 And why dost thou not pardon my transgression, And take away mine iniquity? For soon shall I sleep in the dust; And, though thou seek me diligently, I shall not be.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
