Job 6
1 Then Job answered and said:
А Иов в отговор рече:
2 O that my grief were weighed thoroughly! That my calamities were put together in the balance!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 Surely they would be heavier than the sand of the sea; On this account were my words rash.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 For the arrows of the Almighty have pierced me; Their poison drinketh up my spirit; The terrors of God set themselves in array against me.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Doth the wild ass bray in the midst of grass? Or loweth the ox over his fodder?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Can that which is unsavory be eaten without salt? Is there any taste in the white of an egg?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 That which my soul abhorreth to touch Hath become my loathsome food.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 O that I might have my request, And that God would grant me that which I long for!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 That it would please God to destroy me; That he would let loose his hand, and make an end of me!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Yet it should still be my consolation, Yea, in unsparing anguish I would exult, That I have not denied the commands of the Holy One.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 What is my strength, that I should hope? And what mine end, that I should be patient?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Is my strength the strength of stones? Or is my flesh brass?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Alas, there is no help within me! Deliverance is driven from me!
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 To the afflicted, kindness should be shown by a friend; Else he casteth off the fear of the Almighty.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 But my brethren are faithless like a brook; Like streams of the valley that pass away;
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Which are turbid by reason of the ice, And the snow, which hideth itself in them.
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 As soon as they flow forth, they vanish; When the heat cometh, they are dried up from their place.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 The caravans turn aside to them on their way; They go up into the desert, and perish.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 The caravans of Tema look for them; The companies of Sheba expect to see them;
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 They are ashamed that they have relied on them; They come to their place, and are confounded.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 So ye also are nothing; Ye see a terror, and shrink back.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Have I said, Bring me gifts? Or, Give a present for me out of your substance?
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Or, Deliver me from the enemy's hand? Or, Rescue me from the hand of the violent?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Convince me, and I will hold my peace; Cause me to understand wherein I have erred.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 How powerful are the words of truth! But what do your reproaches prove?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Do ye mean to censure words? The words of a man in despair are but wind.
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Truly ye spread a net for the fatherless; Ye dig a pit for your friend.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Look now upon me, I pray you; For to your very face can I speak falsehood?
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Return, I pray, and let there be no unfairness; Yea, return; —still is my cause righteous.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Is there iniquity on my tongue? Cannot my taste discern what is sinful?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
