Job 5
1 Call now, see if any will answer thee! And to which of the holy ones wilt thou look?
Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
2 Verily grief destroyeth the fool, And wrath consumeth the weak man.
Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
3 I have seen an impious man taking root, But soon I cursed his habitation.
Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
4 His children are far from safety; They are oppressed at the gate, and there is none to deliver them.
Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
5 His harvest the hungry devour, Carrying it even through the thorns; And a snare gapeth after his substance.
Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
6 For affliction cometh not from the dust, Nor doth trouble spring up from the ground;
Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
7 Behold, man is born to trouble, As the sparks fly upward.
Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
8 I would look to God, And to God would I commit my cause,
Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9 Who doeth great things and unsearchable; Yea, marvellous things without number;
Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
10 Who giveth rain upon the earth, And sendeth water upon the fields;
Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
11 Who placeth the lowly in high places, And restoreth the afflicted to prosperity;
Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
12 Who disappointeth the devices of the crafty, So that their hands cannot perform their enterprises;
Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
13 Who taketh the wise in their own craftiness, And bringeth to nought the counsel of the artful.
Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
14 They meet with darkness in the daytime; They grope at noon as if it were night.
Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
15 So he saveth the persecuted from their mouth; The oppressed from the hand of the mighty.
Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
16 So the poor hath hope, And iniquity stoppeth her mouth.
И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
17 Behold, happy is the man whom God correcteth; Therefore despise not thou the chastening of the Almighty.
Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
18 For he bruiseth, and bindeth up; He woundeth, and his hands make whole.
Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
19 In six troubles will he deliver thee; Yea, in seven shall no evil touch thee.
В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
20 In famine he will redeem thee from death, And in war from the power of the sword.
В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
21 Thou shalt be safe from the scourge of the tongue, And shalt not be afraid of destruction, when it cometh.
От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
22 At destruction and famine thou shalt laugh, And of the wild beasts of the land shalt thou not be afraid.
На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
23 For thou shalt be in league with the stones of the field; Yea, the beasts of the forest shall be at peace with thee.
Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
24 Thou shalt find that thy tent is in peace; Thou shalt visit thy dwelling, and not be disappointed.
И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25 Thou shalt see thy descendants numerous, And thine offspring as the grass of the earth.
Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
26 Thou shalt come to thy grave in full age, As a shock of corn gathered in its season.
В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
27 Lo! this we have searched out; so it is: Hear it, and lay it up in thy mind!
Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
